Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 139

— Тук не е много чисто — каза той, проследявайки погледа й. — Но не се притеснявай, аз дезинфекцирах всичко. Всичко работи.

— Това болница ли е било?

Той се засмя.

— Не съвсем. Нито един, който е дошъл тук, не е бил излекуван.

Той постави малка камера на триножника в краката й. От задната страна на камерата стърчеше шнур, който той включи към лаптопа на компютъра на другата количка.

— Нека да ти обясня — каза той. — Това е дигитална камера, Клер. Тя е свързана с този компютър, който е включен към два уебсайта. Ако някой потърси единия уебсайт, те ще видят това, което вижда камерата. С други думи — теб. Жива — той тъжно се усмихна. — В известен смисъл.

Тя почувства как кръвта заблъска в главата й.

— Какво искаш да кажеш? Какво е всичко това?

Пръстите му се движеха по клавиатурата.

— Това ще бъде моята публикация в пресата — каза той спокойно. — Това ще попадне във всичките новинарски емисии, също както и във вестниците, в изданията на бюлетините. Как си с грима? Знам, че ще искаш да изглеждаш прекрасно.

По обяд атмосферата в оперативната стая стана съвсем мрачна. Тогава постъпи съобщението по радиото, че е получен видеоматериал с Клер по новинарските канали.

— Прекрасно — извика Кристиан. — Това е първата му грешка. Ще имаме възможност да разберем къде е той сега.

— Задръжте така — настоя гласът по телефона. — Що се касае до неговата публикация в пресата, нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат.

— Знаеш ли, когато осъзнах, че това ще бъде финалът, реших да опитам нещо малко по-различно.

Сега той гримираше лицето й, като стоеше зад нея и нанасяше основа за грима на скулите й.

— Тръбичката в ръката ти се казва троакар, Клер. Тя е свързана с аспираторната помпа. Когато пусна машината, тя ще изсмуче кръвта от тялото ти и ще я замести с балсамиращ състав. В някакъв момент на този процес сърцето ти ще спре и ти ще умреш.

— Какво чакаш тогава? — попита тя. — Защо не го направиш сега?

Той се засмя.

— Ето това е умен въпрос.

В оперативната стая Кони, Дърбън и Уийкс седяха наведени пред компютъра, вглеждайки се в текста на екрана.

Когато хиляда човека се включат към този уебсайт, камерата ще се задейства автоматично. Тогава вие ще имате удоволствието да наблюдавате как човек умира пред очите ви. Всеки опит на властите да блокират камерата ще има минимален ефект. Натиснете тук, за да получите достъп до камерата, но само ако искате да бъдете един от хилядата избраници, които ще станат активни участници в сътворяването на това уникално произведение на изкуство.

Това уеб-събитие е посветено на „Към читателя“, прочутото стихотворение на Бодлер, което ме вдъхнови за това. Натиснете тук, ако искате да прочетете стихотворението.

Фърниш крачеше назад-напред из предоперационната стая, жестикулирайки с книгата, като рецитираше:

И като груб развратник гризе със сластен стон гърдите похабени на уличница стара, така и ние — скрито терзани от поквара — насладата докрая цедим като лимон. А в мозъка ни пламнал като кълбо от глисти рой Демони вилнеят в пиянски див екстаз, щом дробове разтворим, Смъртта се спуска в нас — река подземна — с жалби и стонове нечисти. Щом ножът и пожарът, отрова и мълви не са покрили още с бродерия забавна платното на съдбите, разнищени отдавна — не е до края дръзка душата ни — уви! Но между всички твари — чакали, хрътки, смоци, маймуни, скорпиони, пантери и орли, пълзящи и ръмжащи, отблъскващи и зли, сред скверния зверилник на нашите пороци аз знам една ужасна, една безчестна гад! Макар че тя не кряска, ни с подъл скок напада, земята на парчета ще натроши с наслада, с една прозявка само ще глътне този свят. Досадата! — В окото хашишът гложди сладко и през дима бесило стърчи като кошмар. И ти си близък с нея — с изтънчената твар — читателю притворен, мой двойнико, мой братко!