Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 136

— Годеникът ви не е ли дошъл? — попита агентът Клер, която се оглеждаше наоколо.

„Тя да не мисли, че аз само си убивам времето?“ — каза си Клер.

— Не, наложи се да остане в града. Но той видя снимките от вашата уебстраница. И ако аз харесам къщата, той ще дойде да я огледа на обяд.

— Имоти като този рядко се срещат — самоуверено отбеляза агентът. — Наистина много рядко. Този съвсем скоро се появи на пазара и аз ви обещавам, че ще бъде продаден още тази седмица.

Те тръгнаха да разгледат кухнята, която имаше размери на баскетболно игрище. Само хладилникът беше по-голям от всичките кухни, които някога бе имала Клер.

— Много хубаво — каза тя.

— Почакайте, ще разгледаме и горе.

Тя послушно тръгна нагоре след мисис Лонкрейн. Изведнъж жената спря.

— Оу! — учудено каза тя.

— Какво има?

— Къщата трябваше да бъде свободна — каза тя. — Но мисля, че тук има някой. Ало? Ало?

— Здрасти — отговори мъжки глас. Клер дочу шум от спирането на душа. — Не ми обръщайте внимание — продължи гласът, — аз съм порядъчен човек.

Още една кола зави в обсадената с дървета улица. Позитано я забеляза в страничното огледало на „Линкълна“ и смушка партньора си с лакът.

— Имаме компания.

Те заедно наблюдаваха, как колата обиколи улицата и спря зад тях. От нея излязоха двама мъже. И двамата бяха с униформи. Те важно наближаваха „Линкълна“ от всяка страна по един, като откопчаваха кобурите на пистолетите си. Онзи от страната на Позитано почука по прозореца.

— Да? — отговори той, като натисна копчето.

— Можете ли да ми кажете какво правите тук, сър?

— Не мога — отговори Позитано и извади значката си. — Предполагам вие ще ми кажете какво правите тук.

— Уилям Респонс. Ние, хм, получихме съобщение за подозрителна кола. Затова решихме, че е по-добре да проверим.

— Окей, проверихте я. А сега обратно.

— Няма проблем, офицере — каза този от охранителната гвардия, като иронично отдаде чест. — Един час допълнително време за мен, нали разбирате за какво става дума? — Двамата от гвардията се качиха в колата и отпрашиха.

* * *

— Това е спалнята на стопанина — каза мъжът. — Както сами виждате, има прекрасен изглед към горичките. О, и към горската къщичка. Жена ми я построи.

— Жена ви сама ли я построи? — мисис Лонкрейн направи гримаса на Клер зад гърба на господина.

— Да. Тя обичаше да спи там, когато имаше пълнолуние.

Агентът неубедително се разсмя. Мъжът свали колана от банската си хавлия и се заразхожда из стаята, като го олюляваше след себе си като танцьор с кожа от боа. Изведнъж той се обърна и спря, като се вгледа в мисис Лонкрейн. — Скъпа — обърна се той към нея, — имаш такъв прекрасен тен. Естествен ли е?

По радиото се чу контролното обаждане от града.

— Всичко наред ли е, момчета?

Уийкс свали микрофона.

— Преди малко идваха двама откачалници от охранителната гвардия. При вас има ли нещо?

— Доста. Намериха тялото на Хенри Малори, следователя, с когото работеше Клер. Не знаем дали има някаква връзка, но бъдете внимателни.