Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 119

— Какво, по дяволите, става тук?

Петдесет

Кристиан вдигна телефонната слушалка.

— Моля?

Той изслуша събеседника си, и тогава каза:

— Благодаря. Добра работа. Непременно ще го отпразнуваме.

— Кой беше? — попита Клер.

— Полицията току-що е заловила някого. Те са сто процента сигурни, че е той. — Кристиан внимателно постави слушалката върху вилката на телефона. — Ние сме свободни, Клер. Това е. Няма да има повече протекции, нито бодигардове, нито повече ченгета, въртящи се наоколо. Всичко свърши.

Тази нощ те върнаха обратно Глен Фърниш в града, за да му повдигнат съдебно обвинение. В дирекцията на нюйоркското полицейско управление в Ню Джърси неговите дрехи бяха взети за фиброанализ и му дадоха да облече бял книжен гащеризон. Отначало, въпреки всичко, му бе направен цялостен физически преглед, както и на изнасилените жертви. Бяха взети косми от неговата глава, от гърдите и от слабините му, бяха изрязани парченца кожа от върховете на пръстите му, беше отделена ДНК-проба с тампон от небцето му, и беше взета кръвна проба със спринцовка от сгъвката на ръката му.

Когато лекарката свърши с вземането на кръв, от прободната дупчица се процедиха няколко капки. Тя тъкмо щеше да попие раната с памук, когато младият мъж я изпревари, като засмука раната с уста.

— Четох някъде, че когато акулата кърви — каза той разговорливо, — тя може да полудее, опитвайки се да се самоизяде.

Лекарката не каза нищо. Тя беше виждала толкова много хора да минават през този вид прегледи, но никога не бе виждала някого толкова разхлабен.

* * *

Точно в 8:30 сутринта Фърниш помоли да се обади по телефона. Той беше отведен до стаята за задържане и оставен насаме с телефона. Набра един номер, който беше запомнил много отдавна. Обади се женски глас.

— „Шанс, Труман и сие“. Добро утро.

— Ако обичате мистър Труман.

Въпреки ранния час, той улучи секретарката на Труман. Или може би това беше някоя стажантка, поставена да вдига слушалката.

— Той там ли е?

— Мистър Труман е на съвещание. Може ли аз…

— Кажете му, че се обажда Харон. — Глен прекъсна за миг. — Той притежава някои от моите, хм, произведения на изкуството. Предполагам, че би искал да поговорим.

След две минути по линията се чу мъжки глас.

— Аз съм Труман.

— Слушай — каза Глен. Той разказа на гласа от другия край на линията всичко, което се бе случило с него.

Последва пауза.

— И ти смяташ, че полицията е открила всичко?

— Вероятно.

— Окей — каза Труман. — Ще дойда след около час и нещо. Междувременно ще ти изпратя по факса договора за подпис, където съм се представил за твой адвокат. Моята фирма печели по осем хиляди на ден.