Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 121

— Точно тук грешите — каза Франк. — Първо, повторният съдебномедицински преглед на тялото на Алисия Хопкинс подсказа, че тя вероятно не е умряла от своята собствена ръка. Можела е да бъде удушена с колан, подобен на този, който вашият клиент е бил забелязан да носи. Второ, ако някои фотографи бяха заловени от този, който е направил това — той почука по папката — и те бяха заредени, да речем, с дигиталната камера на лаптоп, то тогава материалите, които биха могли да развращават или покваряват щяха да се продават в една защитена система, което също е углавно престъпление.

Глен Фърниш показно се прозя.

— Нека се върнем малко назад — каза Позитано. — Глен, знаеш ли за уебсайт с адрес pictureman.com?

— Да — каза той презрително.

— Аз не виждам връзката… — започна адвокатът.

Позитано го притисна:

— Влизал ли си някога в този уебсайт, Глен?

— Може би.

— Доколкото знам, не е престъпление — каза адвокатът — да се посети някакъв уебсайт, независимо какво съдържа той.

— Влизал ли си, Глен?

Окуражен от коментара на адвоката си, младият мъж сви рамене.

— Да. Окей. Влизал съм в него.

— Влизал ли си в него вчера от домашния си адрес в четири и петнадесет следобед?

— Мисля, че да.

— А докъде?

Глен се вторачи в Позитано. Той се досети накъде водеше сега това, и как са стигнали до него.

— Въвеждал ли си паролата за достъп за администратор на сайта?

Той сви рамене.

— Ти си хитър, Глен. Ти познаваш възможностите на интернет. Това означава, че ти знаеш, че ако ние те набележим, то ще се сдобием с всичко, което ни е необходимо да те идентифицираме като убиец. И не забравяй, че ние имаме твоя лаптоп. Нашите хора сега се занимават с харддиска му.

Глен се облегна назад в стола си.

— Знаех си, че трябваше да го изчистя — каза той. Адвокатът му хвърли бърз, предупредителен поглед, но Глен не му обърна внимание. — Аз създадох сайта pictureman.com. Аз съм неговият уебмастер. Но това са глупости, човече.

— Продължавай.

— Никого не съм убивал. Само се пошегувах, преструвайки се на убиец. Нещо като самоуважение на едно хладнокръвно момче.

— Аха, Глен. Името pictureman.com видяхме за пръв път, написано на тялото на една от жертвите.

— Предполагам, че на убиеца също му е харесало.

— Откъде имаш тия снимки?

Глен сви рамене.

— От някой фукльо в интернет. Там можеш да намериш всичко, ако знаеш къде да го търсиш.

— Ти некрофил ли си, Глен?

Младият мъж се облегна още по-назад и отговори, гледайки тавана.

— Аз съм готов да изследвам своята тъмна страна — каза той вяло.

Адвокат Труман се облегна на масата.

— Вие имате ли въобще някакво обвинение? Или някакво доказателство за престъпление, извършено от моя клиент? Защото ако сме само на един вид риболов, аз ще посъветвам мистър Фърниш да не отговаря на повече въпроси.

— Това не е нормално — каза Кони в стаята за наблюдение. — Момчето е твърде спокойно.

— Почакай, докато се раздразни за своя лаптоп — каза някой в тъмнината. — Тогава ще рухне.

— Но той знае, че ние притежаваме лаптопа му — каза Кони. — Наясно е, че времето изтича. Защо не се притеснява?