Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 118

Настъпи кратко мълчание. Той се чудеше дали Уийкс ще възрази на неговото предложение. Но той каза само: „Добре“, преди да прекъсне връзката.

Франк знаеше, че ако момичето в хотелската стая умре, то те щяха да дават много обяснения.

* * *

— Само трябва да го проверя — каза Корин. Тя провери неговата карта с уреда за проверка на дебитните карти, който извади от чантата си, а после се обади във „Виза“. Той не очакваше това. Не беше сигурен дали номерът на картата ще издържи още една проверка.

— Хопкинс. Мистър Х. Дж. Хопкинс — каза тя в слушалката. — Две хиляди долара. Като чакаше, тупайки с дългия си нокът по картата, тя му каза. — Искаш ли да поръчаш нещо от румсървиза, Харолд?

Той не искаше никой повече да влиза в стаята.

— Съжалявам — вежливо отказа той, — аз съм от АА.

Тя сви рамене. Операторът изглежда беше вече на линията, защото тя каза в слушалката:

— Нула, осем, девет, две, зет. Благодаря. — Тя записа всичко на кредитното листче и прекъсна разговора.

И тогава:

— Само още едно обаждане.

Пак чакане.

— Джуди? Аз съм тук. Не, ще се забавя. Кажи му, че утре ще му се обадя. О, много добре. За цяла нощ. Утре ще ти се обадя, окей?

Корин остави телефона.

— Всичко е наред — каза тя и се изправи. — Това е всичко, което трябваше да свърша. Искаш ли да поседим и да поговорим малко, или предпочиташ да започваме?

— Мисля, че искам да започваме — отговори той.

— Окей. — Тя свали тениската си. Отдолу беше със спортен сутиен. — Къде е това?

Той извади мълчаливо чантата изпод леглото и я отвори. Костюмът за Хелоуин беше сгънат и лежеше най-отгоре. Скелетът, очертан с луминесцентна боя, леко светеше. Той го сложи на леглото.

Корин събра косата си нагоре и се обърна.

— Ще го разкопчееш ли, моля?

Той усети влагата от дъжда по кожата й, като разкопчаваше сутиена й. Тя пак се обърна, държейки с една ръка сутиена на гърдите си, а после го хвърли пред него. Корин гледаше костюма и хихикаше.

— Май става забавно — прошепна тя.

* * *

Сирените и предните светлини бяха изключени на миля преди мотела. Някой отпред говореше по радиото: полицейската кола ги посрещна на пресечката. С малка скорост той ги придружи до сградата.

Те изскочиха, оставяйки вратите на колите отворени, за да не подплашат заподозрения със звука от затварянето им. Местният полицай поговори с портиера на рецепцията и пак излезе навън.

— Стая номер дванадесет. В края на коридора. Той специално помоли за това.

Полицаите вече бяха извадили пушките от сандъка на предната кола. Франк махна с пистолета си, подканвайки другите да заемат позиция.

Момичето лежеше на леглото, облечено в костюма. Той беше детски, затова бе тесен за нея, но това нямаше значение. Тя имаше две малки дупчици под всяка ноздра, но те бяха прекалено малки, за да му развалят удоволствието от момента. Той стисна ръцете й, чувствайки слабото й тяло през тънката материя. Обладавайки я, Глен не можа да сдържи слабия звук, който се изплъзна от устата му, въздишка на задоволство, която се сля със звука на ударите, идващи от вратата. Първият бе слабо почукване, сменен след няколко секунди от друг, който бе като мощно блъскане, отхвърлило вратата към стената. Той вдигна поглед и очите му се присвиха, когато стаята се изпълни с въоръжени униформени полицаи. За кратко Глен успя да балансира върху нея, преди да се строполи на пода, щом Корин се изправи, смъкна гумената маска от лицето си и изсъска: