Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 115

За да ги опита, той сложи няколко в устата си и ги сдъвка. Те имаха леко горчив вкус, не толкова неприятен.

Неочакван звук от компютъра му напомни, че няма много време. Той запамети картата на харддиска, а след това прибра лаптопа си в куфара.

Роб Флеминг пишеше поздравителна картичка на племенницата си в Отава, когато предупредителният сигнал на имейла му подсказа, че има поща. Виждайки какво пристигна, той грабна слушалката на телефона и набра номера.

— Джоан? Мухата е в мрежата.

Няколко секунди по-късно компютърът в AT&T започна да локализира мястото на телефонния номер, от който уебмастърът на pictureman.com беше влязъл в кралството си.

Той използва връзката само няколко минути и изведнъж се изключи.

— По дяволите, това беше много кратко — промърмори Роб. — Дали ще е достатъчно да го проследим?

— Би трябвало — казаха от другия край на жицата. Той чуваше звук от ударите по клавиатура, които изпращаха командите в компютъра й. След няколко секунди тя отговори:

— Хоп, хванахме го. Имаш ли химикал?

Роб се прехвърли директно на другата линия.

— Франк? Имаме адреса. Мястото е по-нагоре от тебе. Някъде около двеста мили.

Адресът на Фърниш, получен по Ролодекса беше „Гордън Драй“ №86, но когато Дан пристигна на №86, той разбра, че това бе един пансион. Възрастна лейди му заяви с абсолютна сигурност, че Фърниш се бил изнесъл преди седмици, веднага щом пристигнал първият му чек за наем.

— Остави ли някакъв друг адрес?

— Не, не остави.

— Дявол да го вземе — помисли Етъридж, но възрастната лейди добави:

— Обаче аз знам къде отиде. Взе под наем дома на стария Кеслер на „Кравен Роуд“; агентът по продажби на недвижими имоти е мой приятел.

Етъридж й благодари и се запъти натам. Той вече бе извикал полицаите от града и им бе наредил да огледат погребалното бюро. Чуваше ги как си приказват по радиостанциите, докато се отправяха към мястото.

Домът на Кеслер беше обкована с ламперия малка, но симпатична къща. Етъридж забеляза, че наблизо няма съседи.

Пред къщата нямаше кола, но за първи път през последните няколко години Дан извади пушката си от колата, преди да наближи вратата. При докосването му вратата лесно се отвори. Въздухът вътре беше напоен със зловоние, с миризма на развалена риба и нещо сладникаво. Дан извади носна кърпа и запуши носа си. След това влезе вътре.

Там нямаше никой. Само свалени и наредени покрай стените срещу входната врата картини, сякаш Глен Фърниш стягаше багажа си и изведнъж бе решил внезапно да си тръгне.

След час и половина Франк се върна на линията.

— Роб, аз съм тук с Майк Позитано. Ние минаваме на микрофон, окей?

— Добре.

След секунда Роб Флеминг пак чу гласа на детектива.

— Местните момчета вече са на адреса, Роб. Изглежда птичката е хвръкнала. Ние искаме да оставим няколко човека в града, като се надяваме, че ти ще можеш да го следиш, когато той спре някъде.

— Предполагам, че тогава ще бъдете на правилното място — каза Роб.

— Какво имаш предвид?