Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 114

Той изтича навън, като спря само да вземе пейджъра. Заключи вратата след себе си и тръгна към къщата.

— Харолд — попита той, когато Харолд накрая отвори вратата. — Има ли друг ключ като този? — той държеше в ръка ключа, с който бе затворил вратата на погребалната агенция.

— Не, този е единственият…

— Добре. Харолд, аз заключих. Нещата не са наред и не искам да ходиш там, чуваш ли? Стой засега настрани. Може би скоро ще дойдат няколко полицаи, за да огледат мястото. Ще те извикам по-късно. — Казвайки това, Дан вече тичаше към колата. Не чу какво му отговори Харолд през шума на двигателя.

Глен вкара в сайта последните си снимки и потърси съобщенията. Бяха много. На повечето от тях той не обърна внимание, но отвори това от Хелиос. Като четеше, той кимаше утвърдително.

Венера е жива и здрава, и те очаква в Ню Йорк. Имам предвид нещо семпло и доста сантиментално. Нещо като „Смъртта на любовниците“.

С най-добри пожелания,

Хелиос

Глен отиде до стелажа и извади копието си на „Цветята на злото“, където намери „Смъртта на влюбените“:

Ще имаме дивани, легла благоуханни, и те като дълбоки гробове ще мълчат; а върху етажерки, цветя вълшебно странни под небеса прекрасни за нас ще разцъфтят. Сърцата ни ще бъдат два факела пространни, които топлинката си сетна ще дадат, и в нашите два духа — огледала спонтанни, близнаци-братя, двойни лъчи ще отразят. Във вечер, цяла в рози и в синьо, в час тайнствен, ще разменим отново внезапен лъч единствен, като прощално сбогом със хълцане и плач; открехвайки вратите, бял Ангел с обаяние ще дойде да запали сред вечерния здрач огледалата мрачни и мъртвите сияния.

Той бавно кимна. Разбира се, че щеше бъде много лесно да се направи. Овъглени тела и счупени огледала. Но тона щеше бъде много прозаична интерпретация.

Глен Фърниш се гордееше с това, че сюжетите му станаха все по-перверзни.

Той откри своята лична страница и я допълни с няколко последни картини. Реши да изпрати една част от цикъла „Спокойствие“, но после размисли. Това можеше да повлияе на цената им. Той се задоволи с публикуването на няколко снимки от серията „Мъченици“. Намръщи се, щом видя колко любопитни бяха посетили сайта му. Многобройните посетители буквално го преследваха. Може би беше дошло времето да устрои шоуто.

Следващият адрес, на който Глен се обади, беше туристическият сайт, където помести карта с улиците на града. Докато чакаше, той седеше на леглото си със скръстени крака и се вглеждаше в светещия кръг на комарника. Погледът му се плъзгаше около него и светещият виолетов кръг започна да се размива пред очите му. Тогава една муха влезе вътре и изщракването на електрическия ток рязко го събуди. Той внимателно изключи „убиеца на мухи“ и го сложи на леглото до куфарчето си. Тънката табличка беше пълна с мъртви мушици и той ги изсипа в дланта си. Те тежаха не повече от царевични люспи.