Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 111

— Получихме резултата от аутопсията — каза бавно Дан. — Както знаеш, точно това и очаквахме. Когато хората се бесят има един особен знак под ушите им, докато в този случай катарамата… — Гласът му се сниши. — Понякога се случва с децата. Нещо като мания. Един ще го направи, а другите ще копират от него, и докато разбереш какво става, плъзва пяла епидемия.

— Да — каза Харолд. Той погледна през прозореца към горите, където след едноседмично търсене беше намерено тялото на дъщеря му, висящо на едно дърво.

— Не знам дали ще искаш ти да се занимаеш… с приготовленията — каза Дан. — Харолд, длъжен съм да те предупредя. Тялото й — в гори като тези — вероятно е било нападнато от диви животни, докато е висяло. Би било по-добре някоя друга фирма да се погрижи за него.

Младият асистент Глен, който стоеше тихо зад работодателя си, за пръв път проговори.

— Харолд — каза той любезно. — Харолд, за мене ще бъде чест да направя нещо за нея. Ще бъда много доволен да дам най-доброто от себе си за Алисия.

Харолд беше загубил способността си да взема каквито и да било решения.

— Ако смяташ, че можеш да го направиш — отвърна той. Дан Етъридж плъзна погледа си по скромно облечения млад мъж. За пръв път той забеляза, че панталоните на Глен Фърниш бяха без колан.

Фърниш си тананикаше, докато включваше аспираторната помпа към тялото на Алисия. Една тръба влизаше в него и една излизаше, сякаш аспираторът беше някакво стоманено сърце, една алтернативна циркулация, която веднъж задействана, щеше да вдигне момичето и отново да го задвижи.

Глен се усмихна, като си спомни за онези дни, които двамата прекараха заедно. Той и Алисия. Спокойно време. Усмивката му се разшири. За творението си, което възнамеряваше да нарече „Спокойствие“, той положи момичето пред телевизионния екран, където порнозапис представяше една оргия.

И докато сганта от смъртни се превива под яростния бич на сласти и на грях, и угризения бере от робска нива, о, Болка, дай ръка! — Ела далеч от тях!

Той изпробва да напъха във вагината й най-различни предмети. Накрая, във връзка с нейната проницателност за работата му, той избра една развалена риба.

— Тържествуващата смърт, която дойде от морето.

Той знаеше, че неговите покровители ще оценят тази ирония.

Глен възнамеряваше да оцени „Спокойствие“ на 10000 долара.

Докато аспираторната помпа се тресеше и гъргореше, а Глен продължи да поправя повредите, нанесени от хищниците, той започна да прехвърля в ума си възможностите за друга идея.

В края на краищата, тук той разполагаше с телата на още две млади жени. А такъв шанс рядко се отдава.

Глен беше сигурен, че наближава момента, когато ще трябва да си отиде. Преди това имаше време само за още една скулптурна група.

Някъде беше чел как Микеланджело твърдял, че статуята била вече затворена в мрамора; работата на скулптора била само да я освободи. Заинтригуван, Глен разгледа серията скулптури, известна като „Робите“ и ги изучава с часове, изпаднал в транс от израженията на лицата на тези поданици на художника, които се бореха да се освободят от прегръдката на камъка. Той усещаше силата, която Микеланджело вероятно е чувствал, подобна на силата на Бога, когато е стоял пред своите създания и е знаел, че единствено той е имал власт да ги освободи.