Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 110

Кристиан се грижеше за нея цяла седмица, въпреки протестите й. Носеше й деликатеси от италианските магазини от другата страна на улицата, пълнеше ваната със свежите аромати на маслата от Париж, а после я увиваше в огромни меки хавлии. Той имаше стая за гимнастика и тя започна да се упражнява в нея, сваляйки бавно килограмите си, които бе натрупала в болницата, като тренираше тялото си, докато той я гледаше в огледалните стени, които отразяваха хиляди нейни образи и хиляди ликове на Кристиан Воглер. Той подстригваше косата й, докато тя бе още мокра след душа, донесе й дрехи, които бе избрал за нея от „Барни“ и „Дона Карън“, готвеше й храна от пресни продукти от магазина на „Юнион Скуейър Фармър“ и от „Дийн и Де Лука“.

Два пъти на ден идваше доктор Феликс. Той твърдеше, че тя се възстановява отлично.

На седмата нощ след завръщането й от Грийнридж, Кристиан я заведе с ферибота до Статуята на Свободата. Те стояха като туристи долу под нея, съзерцавайки светлините на Манхатън, танцуващи по тъмносребърната вода.

— Клер — каза той — има нещо, което трябва да знам.

Тя чакаше.

— Кое в нашите отношения беше игра? — попита той меко. — Всичко ли? Или само някаква част?

Тя се бе втренчила във водата.

— Кони е много умна — каза тя накрая. — В моята измислена история имаше прекалено много от мен самата, за да изглеждат правдоподобни тези луди неща, които тя настояваше да направим. Даже когато бях сигурна, че ти не си го направил, не исках всичко да свърши.

— Нито пък аз.

— Какво ще кажеш за жена си?

— Стела беше причина да се съглася да им помагам. Но не тя беше причината да продължа. Мислех, че ако изляза от играта, ще те загубя завинаги.

— Разбирам — измърмори тя.

— Мислиш ли… че можем да започнем отново, отначало? Или под моста има прекалено много вода?

Тя се вторачи в елегантната плетеница на Бруклинския мост.

— Някои мостове издържат на страшно много вода.

— Обичам те, Клер. Искам да бъда с теб.

— И аз с теб.

— Каквото и да се случи — каза той, — аз ти давам сърцето си. Ще приемаш ли и ръката ми?

— Кристиан. Боже мой… нима казваш това, което аз мисля, че казваш?

— Омъжи се за мен — каза той просто и след кратка пауза, тя отговори:

— Разбира се.

Почти цялата нощ той беше вътре в нея. Понякога те едва се движеха, изтощавайки се взаимно, и си шепнеха. От време на време той заспиваше в нея, без да свършва, и тя разбираше, че именно това, а не физическия оргазъм, беше онова, което той наистина желаеше: да бъде отново цялостен, да се затвори кръга; да бъде свързан с нея чрез пениса си, както младенецът бе свързан с майка си чрез пъпната връв.

Част пета

Хвърли се в неизвестното и новото открий!

Шарл Бодлер, „Пътешествието“

Четиридесет и седем

— Съжалявам, Харолд — каза неловко Дан Етъридж. — Приеми моите съболезнования. Марта също ти изпраща своите.

Харолд кимна неприветливо. През всички тези години беше изказвал съболезнования, погребалната формула за съчувствие и съжаление. Сега той разбра колко празни и безсмислени са били те.