Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 106

— Дан — каза Харолд — ние с теб знаем, че ако отложим погребението по тази причина, то това ще бъде край на средствата ми за съществуване. Никой няма да ми повери повече скъпия си покойник. Ако нещо от този род се е случило тази вечер с това нещастно момиче, Бог да я прости, то няма да промени нещата за нея. Тя е мъртва. Но предположенията за това какво се е случило със сигурност ще направят нещата много по-лоши за нейното семейство, както и за мен. Сега, както казахме, заедно ще направим оглед на тялото й и ако има някакви физически свидетелства, даже някакви частички, потвърждаващи твоята версия, ние ще я изпратим в Лонгбей. Но ако не можем да намерим нищо, просто ще оставим момичето да почива в мир.

Дан Етъридж дъвчеше мустака си.

— Аз смятам, че не е лоша идеята да направим преглед — каза накрая той. — Тогава ще добием представа за какво става дума.

Двамата мъже заедно съблякоха трупа и внимателно го разгледаха.

— Не виждам нищо нередно — каза Харолд. Мисля, че можем да сме доволни. Или аз го изплаших, или наистина е бил крадец.

— Вдигни лампата — каза Дан. — Ще насочиш ли светлината насам?

Харолд насочи светлината от лампата над масата към ъгъла на стаята.

— Какво има?

Дан се вглеждаше в нещо на пода. Беше малък черен диск, малко по-голям от монета.

— Бих казал, че това е капачка от фотоапарат — каза накрая той.

— Изглежда малка за такава капачка — каза Харолд.

— Тя е от тези, дигиталните фотоапарати. Брат ми Ед има такъв. Техните капачки са по-малки. — Той се огледа наоколо. — Имаш ли ръкавици, Харолд?

— Сигурно. — Харолд извади чифт нитрилови ръкавици от шкафа. Полицаят надяна едната от тях и вдигна диска.

— Изглежда така, сякаш той току-що е правил снимки. Може би някое хлапе от колежа е правело голи снимки като предизвикателство, каквото и да знаем. И така, Харолд, засега друго няма да казваме. А това нещо аз ще го прибера в случай, че пак стане нещо подобно.

Когато Кристиан отново дойде в болницата след два дни, той доведе със себе си един човек, лекар, който, както разбра Клер, по някакъв начин работеше за него. Този човек, който се казваше д-р Феликс, й зададе няколко въпроса с тънък висок глас и я заведе до прозореца, за да я разгледа на светлина. После той, със стиснати устни, обясни на санитаря до вратата, че иска да види д-р Бънерман. Санитарят измънка нещо за това, че не може да извика д-р Бънерман и Клер забеляза как устните на д-р Феликс станаха още по-тънки. Той дълго говори на санитаря с нисък глас. Скоро д-р Бънерман се появи, видимо притеснен, и д-р Фелиск го отведе настрана. Д-р Бънерман не си сложи престилката и Клер видя, че е облечен с пуловер. След това д-р Феликс се върна и спокойно каза на Кристиан.

— Можем да тръгваме. Тук всичко е уредено.