Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 50

Но нека се върнем към пиршеството на Големия звяр. Кардинал Уолси също присъстваше, но беше умълчан и затворен в себе си. Той беше единственият мъж, който очевидно не беше впечатлен от Болейн, и държеше да го покаже. Хапнахме до насита. В пикантни сосове бяха сервирани печен фазан, лебед, патица, минога, змиорка, най-крехкото телешко и най-сочният петел. Чашите за вино бяха дълбоки и непрекъснато се допълваха. Пихме и ядохме в един отдалечен ъгъл, заслушани в хор на момчета, който изпълняваше песен, композирана от Абелар. Хенри, каквато си беше свиня, се наливаше така, че накрая бузите му се зачервиха, а очите му светнаха. Тогава, изпълнен със злост, той се обърна към стария Шалот.

— Кажи ни сега, Шалот — ревна. — Какъв е отговорът на гатанката?

— Каква гатанка? — провикна се Норис, този лъжлив кучи син, сякаш не знаеше.

— Един човек трябва да пренесе през Темза лисица, пиле и купа със зърно — изгрухтя великата свиня. — На лодката може да качи само по едно нещо при всяко прекосяване на реката — Хенри въздъхна в отговор на многозначителните погледи на съзаклятниците си. — Ако вземе зърното, лисицата ще изяде пилето. Ако вземе лисицата, пилето ще изяде зърното. Е, Роджър, как ще пренесе и трите през реката?

Тлъстото лайно облиза пръсти.

— Ако не можеш да решиш гатанката, ще трябва да платиш глоба. Слънцето е превърнало развъдника ни за шаран в кална локва. Ако се провалиш, утре ще трябва да застанеш в средата му и да бъдеш чучелото!

Изстенах тихо и затворих очи. Това беше стара селска игра. Някой нещастник сядаше върху трикрако столче в средата на локва, а останалите го замеряха с буци кал. Печелеше онзи, който успееше да го събори от столчето три пъти. Глупава и жестока игра. Хенри щеше да изпита огромна наслада! Господарят ми настръхна и понечи да възрази, но аз го потупах по коляното. Улових и пълния със загриженост поглед на Уолси и бързо му смигнах. Той ми се усмихна. Ан Болейн, Господ да я благослови, вдигна глава и — може трескавият ми ум да си е направил шега с мен или пък недостатъчната светлината да ме е подлъгала — но съм сигурен, че ми изпрати въздушна целувка. Въпреки жестокостта, с която тя по-късно се отнесе към клетата кралица Катерина, от този миг нататък сърцето ми й принадлежеше!