Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 111

— Ти си странен човек, Шалот — каза той. — Никога няма да те разбера.

Слязох от коня и претърсих труповете. Не намерих нищо забележително, освен значително количество в сребро у водача, което прибрах, за да го раздам на бедните. После продължихме с по-бърз ход, докато стигнахме градските стени и отседнахме в един от хубавите ханове край реката от страната на Съдърк. Беше чудесно да си пак в Лондон! Да видиш и помиришеш мръсните дрипи на бедните; копринените напарфюмирани елеци, кадифени панталони и обувки с токи на богатите. Да съзреш превзетите църковни пристави, свещениците в тъмни раса, правниците от Уестминстър Хол с кожените им пелерини и любимките ми, проститутките с високо вдигнати коси, големи деколтета и токчета, които тракаха по настланите с плочи улици. Една мечка се беше промъкнала между вертепите, пред вратите на болницата „Сейнт Томас“ бичуваха една проститутка; двама касапи, продавали развалено месо, яздеха с лице към задницата на стара кранта с вързани на гърба ръце, а отвратителната гадост, която бяха продавали, беше здраво прикрепена под носовете им.

(Бен Джонсън е прав, Лондон е чудесен град! Между стените му можеш да видиш цялата гама на човешките характери; разкошът на богатите, които се движат по улиците на коне с покривала от дамаска и голтаците, които биха ти прерязали гърлото за трошица хляб.)

Странно, но Бенджамин не пожела да посети чичо си, който зимуваше в хана „Епископът на Илай“ на север от Холдън. Настоя да отидем направо в Тауър. Минахме през Чийпсайд, защото Темза беше изцяло замръзнала, покрай богатите имения, сергиите с дрънкулки, плесенясалия Кръст на Елинор и големия канал, който би трябвало да носи чиста вода в града. Казвам „би трябвало“, защото той също беше замръзнал и под леда съзрях мършавия труп на куче. Градът тъкмо се съвземаше след една от честите чумни епидемии, започнала в края на зимата; но гражданите усещаха, че най-лошото е отминало и улиците гъмжаха като обърнат кошер. Стигнахме до Тауър през Еврейския квартал, покрай обителта на Монасите с кръстовете, а после минахме през страничната порта близо до Хог Стрийт. Бенджамин и Агрипа бяха странно умълчани.

Едва след като влязохме в Тауър, Бенджамин се приведе към мен и ми прошепна:

— Роджър, преструвай се, че не сме открили нищо. Не разкривай мислите си и пази мнението си в тайна, докато не разберем истината за тази банда мошеници.

„Бандата мошеници“ отново се беше настанила в Тауър, очаквайки пролетта да разтопи леда по пътищата, за да отпътува на север. Сър Робърт Кейтсби поздрави Агрипа топло и го дръпна встрани за някакъв таен разговор, докато на мен и Бенджамин не обърна внимание. Най-накрая се ядосах на грубото му поведение. Конярите бяха отвели конете ни и не ми се щеше да стърча като слуга в студения вътрешен двор на кулата.