Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 112

— Доктор Агрипа! — извиках. — Какво има?

Той се извини и се върна при нас, хванал за ръка Кейтсби, който сега учтиво ни се поклони.

— Добре дошли обратно, мастър Бенджамин, Шалот. Извинете ме, ако съм ви обидил, но умря още един човек, макар че неговата смърт може би ще разреши загадките, които ни измъчваха.

— Муди е мъртъв! — безизразно съобщи Агрипа. — Този път не е било убийство — побърза да добави той. — Умрял е като римлянин.

Бенджамин наклони въпросително глава.

— Сам е отнел живота си — заяви Кейтсби. — Поискал купа топла вода от кухнята, заключил се в стаята си и си прерязал китката.

— Кога е станало това? — попитах аз.

— Снощи. Откриха тялото му едва късно през нощта.

Погледнах нагоре към сивото небе и черните гарвани, които кръжаха над укрепленията като души на хора, обречени завинаги да скитат по земята.

— Каза, че неговата смърт може да разреши загадките? — рязко попита Бенджамин.

Потропах с крака, за да покажа, че замръзвам. Кейтсби ме разбра, усмихна се и ни поведе нагоре към топлата си, просторна стая в Лъвската кула. Поднесе ни подсладено вино с канела, затоплено с гореща маша, после изпразни съдържанието на някакви дисаги върху масата; имаше няколко повехнали венчелистчета от бяла роза и парченца пергамент. Последните ни подаде да разгледаме. Повечето бяха бележки, чернови на писма или меморандуми за тайните планове на йоркистите, както и анонимни прокламации, които е трябвало да се закачат по вратите на църквите из цялото кралство. Те бяха пълни с обичайните детински глупости, че Тюдорите са узурпатори и че короната по право и Божия воля трябва да премине в рода Йорк — всъщност жалка купчина избледнели мечти и неуспели стремежи. Агрипа ги прегледа с усмивка. Бенджамин не ги удостои с внимание, а ги хвърли обратно на масата.

— Значи Муди е бил сподвижник на Бялата роза — тихо каза той. — Член на Les Blancs Sangliers. Но защо е убил Селкърк и Рутвен?

Кейтсби сви рамене.

— Бог знае! Може би е решил, че го заплашват с нещо. Вероятно стиховете на Селкърк са съдържали сведения, които е искал да унищожи.

— Вярваш ли в това? — попитах го.

Кейтсби поклати глава.

— Не — отвърна той бавно. — Не, не вярвам. Може би е било просто отмъщение — той въздъхна. — Няма никаква логика в самоубийството на Муди. — Кейтсби се отпусна тежко на стола. — Не разбирам как са умрели Селкърк и Рутвен — каза той и вдигна поглед. — А вие?

Бенджамин поклати глава.

— Муди може да е убил Ървайн — продължи Кейтсби. — Той излезе от Ройстън по същото време като вас, а един свещеник би бил добре приет зад стените на манастира „Колдстрийм“.

— Какво казва кралица Маргарет? — попита Бенджамин.

Кейтсби сви рамене.

— Скърби за Муди и има собствено обяснение за смъртта му — той млъкна, за да събере мислите си. — Покойният й съпруг Джеймс IV известно време е подкрепял каузата на Бялата роза, но после оттеглил подкрепата си. Тя смята, че Джеймс е загинал при Флодън, но не в битката — той се изкашля и звукът отекна оглушително сред злокобната тишина на стаята. — Кралица Маргарет вярва — продължи Кейтсби, — че съпругът й е бил убит вероломно при Флодън от член на Les Blancs Sangliers, които оттогава водят неспирна война срещу хората, които са били близки на покойния й съпруг — като Селкърк и Рутвен.