Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 59

— За да получа достъп, ти трябва да пратиш молба до Властите и, в случай че я получиш, те временно ще прекъснат захранването на тунела.

— Засега ще го оставим. Може би по-късно.

Люк все повече губеше надежда, колкото повече се доближаваха до Темза. Не беше далеч от кея, от който щеше да се обади на речна патрулка, която да го върне в хотела. Но сега той осъзна, че може би е доста встрани от пътя, по който Емили и похитителят й са поели.

Облегна се на парапета на брега на реката. На два метра под него Темза припляскваше лениво по калния бряг. На север стърчеше една разнебитена дига. Прикрепена към речния бряг посредством ръждиво скеле се носеше по течението под някакъв странен ъгъл. На понтона имаше силоз, върху който бе кацнала една топчеста чайка. Дълъг кран стърчеше мълчаливо някъде отвъд брега, извисявайки дългия си врат над смрачаващото се небе. Някога този гигант е провесвал хоризонталната си стрела напред-назад, товарейки и разтоварвайки стоката от корабите. Люк изпита съмнение, че някога отново ще се задвижи.

— Ако живо същество падне в Темза — отбеляза Малк — шокът от студената вода ще парализира крайниците му почти на мига и тялото ще потъне. Рано или късно то ще изплува на повърхността. Този И-образен участък е капан за телата на удавниците, независимо къде по течението са се гмурнали във водата.

Люк въздъхна и се загледа на юг към пристана. Изведнъж стрелна поглед към поддържащото го скеле:

— Виж! — В реката, впримчен около един от намазаните с катран дървени пръти нещо синьо се премяташе напред-назад. Затича към кея и завика: — Използвай подводното сканиране, Малк. Момичето не е там долу, нали?

Двадесет и първа глава

Люк откри дълъг, дървен кол, забит в стената на крайбрежния навес за лодки. В единия край имаше прикрепена метална кука и очевидно преди време е бил използван да захваща и придърпва лодките на сушата. Хвана го здраво с двете ръце и го понесе по пешеходната алея към мястото, където се беше закачила раницата. Наведе се през парапета и протегна куката напред. Малк беше проверил дали Емили Уондър не е някъде във водата, за да имат възможността да издърпат раницата от Темза, без да нарушат евентуално сцена на местопрестъпление.

На третия опит успя да закачи на куката една от презрамките, но като опита да я издърпа с пръта раницата дори не помръдна.

— Сигурно другата презрамка се е закачила на нещо — промърмори в повторен безуспешен опит да я изтегли. Като се увери, че презрамката все още се държи на куката, тръгна да се движи покрай парапета, за да намери друг ъгъл, от който да я дръпне, както правят рибарите като оплетат влакното на въдицата си. Този път като дръпна силно пръта, раницата хвръкна нагоре.

— Хванах я!

Внимателно постави улова си на бетонния пристан, без да го пипа, все едно беше голяма риба. Вълнението му скоро обаче се изпари и бе изместено от отегчена въздишка.

— Дотук с надеждата, че може да открием проби от кожата или косата на Кю. Или пък пръстов отпечатък. Водата е отмила напълно всичко. Сигурно затова я е хвърлил в Темза. Е, добре. Да започваме.