Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 61

— Ще повървя пеш до училището — съобщи Люк. — Малко свеж въздух и раздвижване ще ми се отразят добре. — Пое си дълбоко въздух и добави — Ще отида на някое място, където предлагат за закуска нар и с малко повече късмет и горещ душ. После ще изненадам Клинт Гарет, преди да планира уикенда си. — Люк се почувства добре. Въпреки незадоволителното количество налични доказателства беше убеден, че дори и една-единствена нишка ще го упъти във вярната посока. Трябваше само да намери съвпадение.

Хвана инструктора по криминалистика тъкмо до вратата на училищния му кабинет:

— Добро утро — каза Люк приветливо.

— О… здравейте. Не очаквах… По-добре влезте. С какво мога да съм ви полезен? Тъй като нямам много време.

— Тогава директно по въпроса. Имате ли зелен шал?

— Разбира се. Училищният шал.

— Бихте ли ми го показали? Трябва да взема няколко нишки от него.

— Какво? — възкликна той.

— Искам да тествам нишките му.

Клинт изглеждаше вбесен:

— Не мога да те спра, но мисля, че правиш ужасна грешка. Освен това тук всички имат еднакви шалове и в случай че не си забелязал, всички ученици са със зелени униформи.

— Моля, донесете ми го.

Господин Гарет отиде до спалнята и Люк дочу как се отваря и затваря някакъв шкаф. Инструкторът се върна с шалче, увито около ръката му.

Люк постави чиста полиетиленова торбичка на масата, после прокара по шала една лепенка, за да полепнат по нея няколко нишки. Постави лепенката на гладката повърхност и помоли Малк да извърши микроскопско изследване и инфрачервена и видима спектроскопия, за да идентифицира нишката и да определи цвета й.

— Надявам се ще се съгласите, че действаме според правилата — каза на Клинт, — обаче не ме попитахте защо го правим. Странно. А може би знаете.

— Не е странно. Няма нужда да питам. Сигурно сте намерили зелена нишка на някое от местопрестъпленията. Но отсега ви казвам, че няма нищо общо с мен.

— Е, значи явно няма от какво да се притеснявате. Всеки момент Малк ще докаже, че сте невинен. — Люк очевидно се поколеба. — Какво обичайно правите през почивните дни?

— Махам се оттук. Ходя на разходки. Това бях планирал и сега… Да се катеря по планините. Това ми е хоби. Разсейва ме от делничните мисли, от седмичната работа.

— Сам ли ходите?

— Да.

— Значи няма кой да потвърди къде сте бил в съботите на 16-ти юли и на 24-ти декември?

— Не може да очаквате от мен да си спомням точно тези две дати, но да, няма кой да свидетелства къде съм бил.

Малк се намеси в разпита, за да извести: