Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 60

Докато сложи гумените се ръкавици около раницата вече се беше образувала локва вода, а Малк беше сканирал откритите й повърхности.

— Откри ли нещо? — попита Люк.

— Да. Зара̀зи от водата.

— Страхотно. — Обърна я, за да може Малк да прегледа и задната страна.

— Открих къса зелена нишка — съобщи след няколко секунди мобилният — защипана на лявата закопчалка.

— Зелена — повтори — като шала на мъжа. — Усети как кожата на гърба му настръхва. — Може да е стоял тук и да е засилил раницата, за да я запрати във водата. В този момент е възможно да се е допряла до шала. — Люк опита да повтори движението и се усмихна. — Да, възможно е. Една нишка не е много, но е повече от нищо. Много повече. А зеленият цвят ни е много познат от Единбургското училище. Хайде. Да се връщаме в хотела. Искам да направиш и химичен анализ и да я отворим и да видим какво има вътре.

Преди патрулката да обърне рязко и да се отправи обратно към Уестминстър, Люк се загледа надолу по течението. И отново се почувства зле. Питаше се дали Емили не е някъде там. Ако се беше удавила и тялото й не се беше закачило някъде като раницата, вече най-вероятно е стигнало до открито море. Ако това наистина се бе случило, можеше да минат месеци преди приливът да изхвърли трупа й на някой бряг. А можеше и никога да не го открият.

Обаче можеше и да е жива. Люк изпитваше огромна симпатия към нея. Винаги съчувстваше на обичливите, малки калпазани. Страшно много желаеше да я върне към предишния й живот, ако му се отдадеше тая възможност. А и тя щеше да му е от полза. Щеше да идентифицира човека, който я бе отвлякъл.

Съдържанието на раницата на Емили не подсказа на Люк нищо за Кю — ако действително Кю я бе отвлякъл — но затова пък разкри доста неща, свързани с безрадостния й, сив живот. Вътре имаше две подгизнали одеяла, резервен чифт дрехи и плюшена играчка. Под пухкавото котенце имаше нещо като каша, което някога е било хляб. Явно в това се изчерпваше цялото й имущество.

Люк не бе очаквал да открие доказателства за Кю вътре в раницата, но въпреки това жално поклати глава. Печалното количество вещи, с които Емили бе живяла, го трогнаха дълбоко.

— Тук нищо — обяви, обръщайки се към Малк в духа на разследването. — Ти откри ли нещо?

— Разясни запитването си.

— Анализира ли зелената нишка?

— Потвърдено.

— И какъв е резултатът?

— Инфрачервеният спектър показва типичната структура на синтетична акрилна тъкан. По-точно казано акрилан, използван често като заместител на естествената вълна.

— Трябва да отида до Единбургското училище и да направя сравнение с техните зелени тъкани.

— Това действие би било добре обосновано и полезно. С цел подпомагане на бъдещи сравнения записах също и видимия спектър на зеленото багрилно вещество, обаче това може да е засегнато от досега с водата.

— Има нещо друго. Какво става, ако запалиш акрилана?

— В повечето случаи въглероден диоксид, вода и водород цианид.

— Цианид — повтори Люк. — Така си и мислех.

Криминалист Хардинг заспа насред скромно южно градче и се събуди на луксозната магистрала Принсес. Както винаги Малк бе останал нащрек през цялото време, но бе използвал удобството да зареди батериите си по пътя от една вятърна централа, преди да се отправят на север. Люк излезе от таксито, изправи се, изпъна се и оцени хладната сутрин в центъра на Единбург. Сякаш се беше събудил в съвсем друг свят, така различен от Лондон. Домовете, офисите и магазините на главния път бяха спретнати и стилни. И по покривите им имаше по-дебел пласт сняг, отколкото на юг.