Читать «Убий императора» онлайн - страница 2

Дукум се надигна на стремената, търсейки с поглед двамата войници, които трябваше да го охраняват, макар истинската им задача да бе да го следят и внимават къде и с кого се среща. Зърна шлемовете им далеч назад в тълпата и мрачно се усмихна. Двамата византийци отчаяно си проправяха път, махайки му с ръце да спре да ги изчака, но кавханът се направи, че не забелязва знаците им, отпусна се на седлото и подкара коня си.

Дукум беше пристигнал във Византийската столица преди около три месеца. Настаниха го в красива къща, облицована с мрамор и яспис, почти в сърцето на града. От едната ѝ страна бе църквата "Свети Апостоли", втора по големина в Константинопол, от другата започваше акведуктът на Валент. Място бе удобно и практично. От него бързо се стигаше както до големия, така и до Влахернския или някой от другите дворци на императора и до Хиподрума.

Кавханът бе изпратен да разреши въпроса за пазара в Солун – важен за търговията град, в който българските и византийски интереси се преплитаха.

Преди половин година, раздразнен, че продават на по-ниски цени, император Михаил III прогони българските търговци от пазара, затваряйки излаза им на Егейско море. По този начин секваше цялата средиземноморска търговия на българската държава. Нещо, което не можеше да се допусне.

След като разбра какво се е случило, княз Борис започна да събира войска и изпрати Дукум да реши въпроса с преговори. За щастие всичко се уреди лесно. След няколко срещи с императора и вуйчо му, кесаря Варда и обещанието цените повече да не бъдат подбивани, тържището отново бе отворено за българите. Нито Византия, нито България искаха война.

Въпреки това Дукум не бързаше да се връща в Плиска. По време на преговорите бе попаднал на нещо, което можеше да преобърне отношенията между двете държави.

"И да даде в ръцете ни коз, който да ни направи по-силни от всякога" – помисли си кавханът и обърна коня си към една от страничните улички. Усети как въпреки жегата го залива приятна топлина. Само преди час съмненията му се бяха потвърдили. Нямаше търпение да се прибере и да пише на Борис какво е открил.

При мисълта за княза Дукум се усмихна и приглади с ръка провисналите си бели мустаци. Владетелят се оказа по-хитър и далновиден, отколкото дори той предполагаше. С лисичия си нюх Борис отдалеч подуши най-слабото място на империята и сега бе готов да се възползва.

"Византия е колос на глинени крака" – каза си кавханът. – "И само аз знам къде точно трябва да се нанесе ударът, за да се сгромоляса с гръм и трясък!"

Страничната уличка, по която тръгна, беше малко по-свободна, макар и тук да беше пълно с народ. Облечени в сиви памучни дрехи, уличните чистачи започваха да палят фенерите, слуги закачаха факли пред по-богатите домове, деца и кучета се гонеха в падащия здрач. Улицата бе опасана от двете си страни от високи фасади, облицовани с мрамор и речен пясъчник, в далечината се очертаваха кубетата на красива църква, над покривите величествено се издигаше акведуктът на Валент.