Читать «Убиец в дъжда» онлайн - страница 3

— Дай да се изясним тогава — казах, като затворих отново прозореца и се върнах на леглото. — Аз мога да те отърва от Стайнър. Лесно е. Просто не виждам какво ще спечелиш.

Той отново посегна към ръката ми, но този път бях по-бърз от него.

— Дойде тук и беше доста наперен, размахваше пари — казах. — Сега си отиваш омекнал. Не от нещо, което съм казал. Ти си го знаеше отпреди. Не водя рубриката „Самотни сърца“, а и не съм голям оптимист във връзка със случая ти, но ще те отърва от Стайнър, ако наистина го желаеш.

Дравец тромаво се изправи, размаха шапката си и се втренчи в краката ми.

— Отърви ме от него. Той бездруго не е човек за нея.

— Да знаеш, че може да ти поотънее кесията.

— Няма значение. Нали е за това.

Закопча се, нахлупи шапката върху голямата си чорлава глава и се изниза навън. Внимателно затвори вратата, сякаш излизаше от стаята на болник.

Реших, че е смахнат колкото си иска, но ми беше симпатичен.

Прибрах банкнотите на скришно място, забърках си уиски с много сода и седнах в стола, който още пазеше топлината му. Отпивах от чашата и си мислех дали Дравец не се досеща за истинския занаят на Стайнър.

Стайнър притежаваше колекция от редки и недотам редки порнографски книги, които раздаваше — за по десет долара на ден — на подходящи хора.

2

През следващия ден валя. Късно следобед заседнах в син крайслер, паркиран срещу магазинче от другата страна на „Булеварда на залеза“. Над вратата му с ръкописни зелени неонови букви пишеше: X. X. Стайнър.

Дъждът плющеше с такава сила, че пръскаше минувачите чак до коленете и пълнеше канавките. Едри ченгета в мушами, лъщящи като дулата на пушки, здравата се забавляваха, като гушкаха девойчета с копринени чорапи и шикозни гумени ботушки, за да ги пренесат през най-непроходими места.

Водата барабанеше по гюрука на крайслера, шляпаше по опънатия брезент, проникваше през шевовете и правеше локва на пода, за да мога да кисна краката си.

Имах голяма бутилка скоч и я използвах доста често, за да поддържам интереса си.

Стайнър въртеше търговия дори в такова време; може би точно в такова. Разни хубави коли спираха пред магазина му и разни хубави мъже изтичваха вътре, а после навън, стиснали увити пакети под мишница. Разбира се, те може би купуваха редки книги и луксозни издания.

В пет и половина пъпчив младеж с кожена винтяга излезе от магазина и препусна нагоре по страничната уличка. Върна се в спретнат млечносив двуместен автомобил. Стайнър излезе от магазина и седна в колата. Беше с тъмнозелено кожено палто, цигара в кехлибарено цигаре, без шапка. От такова разстояние не можех да видя стъкленото му око, но знаех за него. Докато беше на тротоара, младежът с винтягата държа чадър над главата му, а после го затвори и му го подаде вътре.

Стайнър подкара на запад по „Булеварда на залеза“. И аз подкарах на запад по „Булеварда“. Подмина търговската част и при „Пепър каньон“ зави на север. Следва го лесно, на една пряка разстояние. Бях почти сигурен, че се прибира вкъщи, което беше естествено.