Читать «Убиец в дъжда» онлайн

Реймънд Чандлър

Убиец в дъжда

1

Седяхме в една стая на хотел „Бърглънд“. В моята стая. Аз отстрани на леглото, а Дравец — във фотьойла.

Дъждът блъскаше по прозорците. Те бяха здраво затворени, в стаята беше горещо, върху масата работеше малък вентилатор. Въздушната струя обливаше челото на Дравец, повдигаше тежката му черна коса, раздвижваше по-дългите косми от рунтавите вежди, които разсичаха лицето с непрекъснатата си плътна линия. Приличаше на неочаквано забогатял професионален бияч.

Той се усмихна, показа ми част от златните си зъби и рече:

— Какво знаеш за мен?

Каза го важно, сякаш всеки, който знае нещо за него, заслужава да научи много повече.

— Нищо — отвърнах. — Чист си, доколкото знам.

Дравец повдигна тежката си космата ръка и близо минута я разглежда съсредоточено.

— Не ме разбираш. Изпраща ме Макгий. Макгий Виолетката.

— Чудесно. Как е Виолетката?

Макгий Виолетката беше инспектор в отдел „Убийства“.

Дравец погледна огромната си длан и се намръщи.

— Не, пак не ме разбираш. Имам една работа за теб.

— Не излизам особено напоследък — рекох. — Позакъсал съм със здравето.

Дравец огледа стаята, правеше се на не чак толкова наблюдателен.

— Или може би с парите? — рече.

— Нищо чудно — отвърнах.

Беше облечен с леко велурено палто, препасано с колан. Разкопча го небрежно и измъкна портфейл колкото бала сено. Отвътре, под различни ъгли, безгрижно надничаха банкноти. Шляпна го върху коляното си и се чу плътен, галещ ухото звук. Той го изтръска, избра няколко банкноти от купчината, върна останалите обратно, изпусна портфейла на пода, но не го вдигна, нареди пет стотачки като стегната ръка на покер и ги пъхна под крачето на вентилатора върху масата.

След всичко това засумтя от доволство.

— Фрашкан съм с мангизи — обяви.

— Виждам. Какво трябва да направя, ако ги взема?

— Е, сега вече ме познаваш, нали?

— Малко по-добре.

Извадих плик от вътрешния си джоб и му зачетох на глас надрасканото на гърба.

— „Дравец, Антон или Тони. Бивш стоманолеяр от Питсбърг, нощен пазач, общ работник. Кривва от правия път и попада в затвора. Напуска града, прехвърля се в Западните щати. Работи в ранчо за авокадо в Ел Сегуро. Сдобива се със собствено ранчо. С началото на петролния бум в Ел Сегуро той е на върха. Забогатява. Губи цяло състояние в несполучливи сделки с петролни кладенци, но пак му остава доста. Сърбин по произход, метър и осемдесет висок, сто и петнайсет килограма тежък, има една дъщеря, не е известно да е бил женен. Полицейското му досие е относително чисто. След Питсбърг в него не е на насяно нищо.“

Запалих лула.

— Исусе! — възкликна той. — Откъде изрови всичко това?

— С връзки. Та какво те води насам?

Дравец вдигна портфейла от пода и зарови вътре с два квадратни пръста, изплезил език между дебелите си устни. Най-после измъкна кафява визитка и няколко смачкани хартийки. Побутна ги към мен.

Върху визитката със златисти, много елегантни букви бе написано: „Господин Харолд Хардуик Стайнър“, а отдолу, с доста дребен шрифт: „Редки книги и луксозни издания“. Нямаше нито адрес, нито телефонен номер.