Читать «Убежище в дълбината» онлайн - страница 7

Брент се залюля на въжената мрежа и приближи глава към нейната.

— Знаеш ли, струва ми се, че ни следят.

Джирлиб чу тихите му думи и замръзна на въжетата.

— Хм. Къде?

— Онези две коли. Бяха паркирани близо до автобусната спирка…

За миг Вики изтръпна от страх. После я обля вълна от облекчение. Тя се разсмя:

— Убедена съм, че не сме заблудили никого тази сутрин. Татко ни е оставил да се измъкнем, а капитан Даунинг и неговите хора са ни следили през цялото време, както правят винаги.

— Тези коли не приличат на нито една от обичайните — отбеляза Брент.

28.

Кралският музей се намираше на спирката в градския център. Вики, братята и сестра й слязоха на самите стълби към площада.

За миг Вики и Гокна онемяха, вперили очи във високата каменна арка над главите си. Правиха предаване за това място, а никога не го бяха посещавали. Кралският музей беше само триетажен и приличаше на джудже в сравнение с огромните модерни сгради. Но ниското здание някак си превъзхождаше всички небостъргачи. С изключение на укрепленията това беше най-старата непокътната постройка на повърхността в Принстън. Всъщност беше единственият Кралски музей през последните пет слънчеви цикъла. Беше дострояван и разширяван, но по традиция първоначалният замисъл на крал Лонгармс беше запазен. Външните стени образуваха голям свод, който наподобяваше обърнат разрез на самолетно крило. Ветропоемащата арка беше изобретение на архитекти две поколения преди Научната ера. Старите сгради в Териториалното командване изобщо не можеха да се сравняват с тази. Те бяха защитени от дебели и дълбоки стени. Известно време Вики се опитваше да си представи как е изглеждал музеят в дните непосредствено след Изгрева. Зданието се снижаваше ниско под поривите на вятъра, който налиташе с почти свръхзвукова скорост. Слънцето пламтеше като адски огън, в който се преливаха всички цветове от ултраспектъра. Но защо крал Лонгармс го е построил на повърхността? За да предизвика Мрака и Светлината, разбира се. Да се издигне над дълбоките малки убежища и правила…

— Ей, вие двете! Какво ви става? Заспахте ли? — стресна ги гласът на Джирлиб.

Той и Брент бяха стигнали входа и гледаха назад. Момичетата изкачиха стълбите, за първи път, без да им хрумне някакъв остроумен отговор.

Джирлиб тръгна напред, като си мърмореше против сбърканите мечтателки. Брент поведе другите, придържайки се близо до брат си.

С влизането в сенчестото преддверие шумовете на града заглъхнаха. Почетен караул от двама Кралски гвардейци стоеше безмълвно в постовите ниши от двете страни на входа. По-нататък се намираше истинският пазител — билетопродавачът. Древните стени зад гишето му бяха покрити със съобщения за текущите изложби. Спрял да роптае, Джирлиб нервно се суетеше около дванайсетцветната артистична концепция на Изопаченията на Келм. И тогава Вики проумя колко безумия са изложени в Кралския музей. Не бяха само Изопаченията. През този сезон темата на експозицията беше „Ексцентричната наука и всичките й аспекти“. Плакати рекламираха изложения на Мраковещерството, автогоренето, видеомантията и преди всичко Изопаченията на Келм. Но Джирлиб явно не забелязваше какво обкръжава неговото хоби. Очевидно му беше достатъчно, че най-накрая Кралският музей го е уважил.