Читать «Убежище в дълбината» онлайн - страница 5

Шепот. Мрънкане.

Госпожица Превъзходна: Защо се забавихте толкова? Да нямахте проблем да минете незабелязано покрай копоите на Даунинг?

Вики: Не смятах, че ти изобщо ще се осмелиш. Толкова неща свършихме тази сутрин.

Госпожица Превъзходна: Например?

Вики: Например, разгледахме Новото подземно убежище!

Госпожица Превъзходна: Ами…

— Млъкнете веднага! — прекъсна ги Джирлиб. — И двете трябва да сте у дома!

— Но ние сме радиознаменитости! — изпъчи се Гокна. — Хората ни обичат!

Джирлиб се приближи към нея и снижи глас:

— Забрави! На всеки трима, които харесват „Наука за деца“, има трима, притеснени от предаването… И още четирима са традиционалисти, които ви мразят и в черупките си.

Детското радиопредаване беше по-забавно от всичко, което Вики някога беше правила, но след участието на Преподобната Педуре не беше същото. Възрастта им стана обществено достояние и вече като че ли трябваше да доказват нещо в „Наука за деца“. Дори откриха още няколко родени извън фазата, но засега никой не беше подходящ за шоуто. Вики и Гокна не приеха дружелюбно другите малки, дори двойката на тяхната възраст. Бяха особени, враждебно настроени деца — почти стереотипът на родени извън фазата. Татко твърдеше, че е заради възпитанието и годините, прекарани в криене. И това беше най-страшното от всичко. Понякога Вики разговаряше на тази тема с Гокна. Само с нея и само посред нощ. Шепнейки. Ами ако Църквата има право? Може би тя и Гокна само си въобразяваха, че имат душа?

Известно време четиримата стояха безмълвно и осмисляха думите на Джирлиб. Тогава Брент попита:

— А защо ти си навън, Джирлиб?

Зададен от всеки друг, въпросът щеше да се приеме като предизвикателство. Но словесните битки не бяха по силите на Брент. Изречението беше само израз на любопитство, обикновена молба за обяснение. И като такова засегна Джирлиб повече от всякаква подигравка.

— Хм, ами… тръгнал съм към центъра на града… В Кралския музей има изложба на Изопаченията на Келм… Аз не съм проблем. Изглеждам достатъчно възрастен, за да мина за роден във фазата.

Последните му думи бяха истина. Джирлиб не беше толкова едър като Брент, но през прорезите на дрехата му вече се показваха връхчетата на бащинската козина. Но Вики не възнамеряваше да му позволи да се измъкне толкова лесно. Тя заклати ръка към Гокна.

— А това какво е? Твоят тарант-любимец?

Малката госпожица Превъзходна се усмихна чаровно. Очите на Джирлиб засвяткаха свирепо.

— И двете сте истински ходещи бедствия, знаете ли?

Как ли Гокна е убедила Джирлиб да я вземе със себе ли? Въпросът предизвикваше у Вики истински професионален интерес. Тя и Гокна най-добре от всички успяваха да постигнат своето в семейството. Именно затова двете се разбираха толкова зле помежду си.