Читать «Убежище в дълбината» онлайн - страница 266
Върнър Виндж
— Анне, чел съм дневниците. Ако беше жив, щеше да е тук.
Тя поклати глава.
— Чудя се дали е така. Той е нещо, което ние, човеците, не сме създадени да проумеем — а и Шерканер си мислеше, че Смит е мъртва. Но Шерканер Ъндърхил неведнъж е обърквал и човеците, и паяците. Той поведе Паяците в немислими посоки — бе съзрял дълбината в небето. Според мен се крие някъде там долу и възнамерява да надживее всички тайни.
— Може би… може би. — Фам не можеше да реши дали го казва Триксия или Виктъри, но тонът беше на тихо благоговение.
— Всъщност не знаем къде точно е кацнал на високото плато. Ако е нещо, което е разузнал предварително, е имал шанс.
Фам се взря навън, към Арахна. Планетата се простираше на площ от трийсет градуса — огромна черна перла. Златни и сребърни ажури блестяха по целия континент и се спускаха към южното полукълбо, по бледото сияние на източното море. Ала все още имаше огромни територии неразгадан мрак, защитени земи, които щяха да останат неподвижни и студени, докато свърши Периода на мрака. Фам усети внезапна тръпка на разбиране. Да… Някъде в дълбините старият Паяк вероятно спеше и очакваше загубената си любима… и началото на неговото най-велико Разузнаване.
Информация за текста
$id = 7991
$source = Моята библиотека
Издание:
Върнър Виндж. Убежище в дълбината
Американска, първо издание
Превод: Десислава Брендьорфер, Светлана Колмогорова
Редактор: Персида Бочева
Предпечатна подготовка: „Квазар“
Формат 60×90/16
Печатни коли 25
Издателство „Лира Принт“ — 2002 г.
ISBN 954–8610–59–6
