Читать «Убежище в дълбината» онлайн

Върнър Виндж

Убежище в дълбината

На Пол Андерсън

Докато се учех да пиша научна фантастика имах пред очите си много големи майстори и образци в този жанр, но творбите на Пол Андерсън ми оказаха най-силно влияние. Пол подари на мен и на света безценно съкровище от прекрасни и забавни истории, а и все още продължава да го прави.

Аз лично винаги ще бъда благодарен на Пол и Карен Андерсън за тяхното гостоприемство към един млад и начеващ научен фантаст през 60-те години.

В. В.

Благодарности

Изключително съм признателен за съветите и помощта на Робърт Кадеми, Джон Керъл, Хауърд Л. Дейвидсън, Боб Флеминг, Ленард Фоунър, Майкъл Ганис, Джей Р. Хил, Ерик Хю, Шарън Джарвис, Йожи Кондо, Чери Кушнер, Тим Мей, Кейт Майерс, Мери К. Смит и Джоан Д. Виндж.

Изказвам специална благодарност на Джеймс Френкел за прекрасната му работа по редактирането на тази книга и за навременните и уместни напътствия относно по-ранните чернови на ръкописа.

Бележка на автора

Действието в този роман се развива хиляди години след нашето време. Връзката със съществуващите в момента писмени и говорими езици е съвсем бегла и незначителна. Държа да отбележа обаче, че началният звук на Чуенг Хо е същият като при „чучулига“. (Триксия Бонзол би схванала същината на проблема!)

Част втора (продължение)

27.

— Но това е първият сняг! Не искаш ли да го видиш? — гласът на Виктъри премина в хленч.

Тонът не въздействаше на никого освен на този неин по-голям брат.

— И друг път си играла в снега.

Естествено, когато баща им ги водеше на екскурзии далече на север.

— Брент, но това е първият сняг в Принстън! По радиото казаха, че е покрил целите Канари.

Брент беше потънал в своите конструкции от шпонки и болтове — безкрайни блестящи повърхности, които ставаха все по-сложни и по-сложни. Никога не би му хрумнало да се измъкне тайно от къщата. Той продължи работата по своите проекти, без да й обръща внимание. Всъщност точно така Брент посрещаше неочакваното. Беше доста сръчен с ръцете, но бавно възприемаше всяка идея. Освен това бе много стеснителен — навъсен, както често казваха възрастните. Главата му не помръдваше, но Вики беше сигурна, че той я гледа. Ръцете му не забавиха нито за миг движенията си над модела — понякога добавяха, понякога разваляха част от него. Най-после той каза:

— Не трябва да излизаме навън, без да кажем на татко.

— Пфу! Знаеш, че спи. Наистина, тази сутрин е най-студено, но ако не тръгнем веднага, ще изпуснем забавата. Ей, ще му оставя бележка.

Сестра им Гокна щеше да обсъжда въпроса надълго и широко, докато в крайна сметка надмине самата Вики с изкусни планове. Брат им Джирлиб щеше да се вбеси от опита й да го манипулира. Но Брент не се впусна в спор. Вместо това известно време продължи старателното си конструиране. Отчасти я наблюдаваше, отчасти изучаваше шпонките и свързващите елементи, които се появяваха под ръцете му, и отчасти гледаше над Принстън към заскрежените близки хребети. От всичките братя и сестри на Вики той беше единственият, който наистина не искаше да излезе. От друга страна, само него откри тази сутрин. А и изглеждаше като възрастен дори повече от Джирлиб.