Читать «Убежище в дълбината» онлайн - страница 264
Върнър Виндж
Гласът на Триксия, която превеждаше думите му, утихна, и около масата се възцари абсолютна тишина. Езр седеше като омагьосан. Досега Фам бе споделял това само с Анне — като се имаше предвид всичко, което ставаше, беше им лесно да опазят тайната. Но Езр Вин цял живот се бе възхищавал от епохите на Зората на цивилизацията и на Изгубените илюзии, и сега виждаше, че все още има шанс да се доберат до тях. Момчето гледаше безмълвно, в унес. После критичната му мисъл се събуди. Не се оплакваше — той
— Но какъв багаж ще вземеш? И…
— Какъв багаж ли? Лесен въпрос — макар че разполагаме с два века да го обмислим. Но виж, човечеството наблюдава звездите с помощта на развити технологии от хиляди години. По едно или друго време почти всяка цивилизация на Клиентите е монтирала редове от стометрови огледала и е измисляла какви ли не още по-хитри начини, за да шпионира какво става далече-далече. Откриваме загадки. Ту тук, ту там в галактиката засичаме спътници-съгледвачи и древни радиопредавания.
— Значи ако имаше и нещо повече, щяхме да го видим — обади се Езр, но очевидно знаеше какво следва. Аргументите бяха в древната история.
— Само ако погледът ни стига дотам. Но части от сърцето на галактиката са доста прикрити. Ако тази наша суперцивилизация не използва радио, ако разполага с нещо по-добро от спътници-съгледвачи… там, в сърцето на галактиката, е едно от местата, където могат да се скрият от погледа ни. — А ексцентричната орбита на Изчезващата най-малко бе минавала през тези невидими дълбини.
— Добре, Фам. Съгласен съм, всичко съвпада. Но ти говориш за трийсет хиляди светлинни години път — това е почти толкова далече, колкото до облаците в пълна сянка.
— Сто пъти по-далеч от най-далечните краища, където са достигали Чуенг Хо! — възкликна Гонле. — Без междинни станции-цивилизации твоите двигатели ще се изтощят за по-малко от хиляда години! Можем да си мечтаем за подобна мисия колкото си искаме, но тя е напълно извън възможностите ни!
Фам се усмихна на всички:
— Извън сегашните ни възможности — да.
— Тъкмо това казвам и аз! Никога не е било по силите ни.
Но в очите на Езр искрата вече проблясваше.
— Гонле, той иска да каже, че в бъдеще може и да е по силите ни!
— Да! — Фам се наведе напред. Чудеше се колко ли от тях може да увлече с тази мечта. — Хайде да си направим малък мисловен експеримент. Да се върнем отново в зората на цивилизацията. Тогава за няколко кратки века хората са