Читать «Убежище в дълбината» онлайн - страница 265

Той погледна седящата до него Анне. Тя му се усмихна — усмивка едновременно щастлива и малко подигравателна.

— Ние с Анне и екипажът на нашата флота от три кораба възнамеряваме да свалим от власт системата на Новородените. Ако успеем там — когато успеем — ще оставим след себе си високотехнологична цивилизация. Ние ще се сдобием с по-голяма флота — поне от двайсет кораба. И тогава Анне ще ми позволи да прекръстя нейния флагмански кораб на „Дивата гъска“. После ще се върнем тук и ще оборудваме експедиция… за издирване. — Щеше ли Анне наистина да дойде с него? Тя каза „да“. Дали свалянето на тиранията на Новородените щеше да вдигне товара от плещите й? Може би не. След победата цели светове щяха да бъдат като отделението на дефокусираните в Купола на Хамърфест. Може би тя щеше да реши, че не може да изостави спасените от нея хора. И тогава? Не зная. Някога много го биваше по самотата. Сега… колко странно — променил съм се.

Сега Анне се усмихваше нежно. Тя стисна ръката му и кимна утвърдително на току-що описания от него договор. Фам огледа лицата. Киви изглеждаше смаяна. Езр приличаше на човек, който отчаяно иска да повярва, но стремежите, изпълващи целия му живот, пречеха. Що се отнася до Паяците, израженията им се простираха от агресивното „Я да видим!“ на Ъндървил до…

Докато Фам говореше, Виктъри Лайтхил седеше неподвижна и мълчалива — дори и ръцете, с които се хранеше, не помръдваха. Сега зачурулика — тихо, тъжно и учудено. Наложи се Триксия да преведе:

— На татко този план щеше много да му хареса.

— Да — потвърди Фам. Ъндърхил беше гений и мечтател, излязъл направо от Зората на цивилизацията. Фам отдавна бе прочел „видеодневниците“ на Триксия — историята на контраразузнаването на Ъндърхил. Паякът бе навлязъл дълбоко в автоматиката на Новородените — понякога толкова дълбоко, че Фокусираната Анне Рейнолт бе забелязала намесата и бе я помислила за доказателство за човешки заговор. Най-накрая Ъндърхил бе разбрал какво е Фокуса — бе разбрал, че човеците не разполагат с изкуствен интелект, нито с технология, далеч превъзхождаща неговата собствена. Сигурно много се беше разочаровал от сблъсъка с границите на прогреса.

Анне понечи да кимне, поколеба се. И тогава изненада всички, включително и себе си — но най-вече Паяците. Тя вирна глава и по лицето й бавно се разля усмивка.

— А какво ви кара да мислите, че не е оцелял? Той разполагаше със същата информация, с която и ние, и с много по-силно развито въображение. Какво ви кара да мислите, че този план не е и негов?