Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 99
Джеймс Клавел
Животът е една дълга сметка. Никога достатъчно пари да се оправиш с всекидневните разходи, да не говорим за собствена яхта или бунгало на бреговете на Акапулко или Лазурния бряг или средства да отидеш там — дори като турист.“
Тя покани Сиймър Стайглър на вечеря и разискваха повдигнати от него проблеми, повечето от тях правни.
— Трябва да го направим неоспоримо. Не можеш да си много внимателен с чужденците, Кейси — продължаваше да повтаря той. — Те не играят по правилата на добрите стари янки.
Щом свършиха с вечерята, тя се извини, че има купища несвършена работа и го остави. Всъщност всичко беше свършено. Прибра се в стаята си, сви се в един от фотьойлите и започна да преглежда някои специализирани бизнес списания. После научи още нещо за Кантон. Новела от Питър Марлоу —
Купи я от една улична сергия, близо до хотела. Голямо удоволствие й достави пазаренето. Жената най-напред поиска 22 ХК долара. Кейси успя да свали на 7.55, което беше едва 1.50 US долара. Доволна от себе си и от откритието, продължи разходката. Наблизо видя модерна книжарница, витрината, на която бе отрупана с цветни албуми за Китай и Хонконг. Влезе вътре и на един от рафтовете откри три екземпляра от същата книга —
Инстинктивно изруга старата продавачка, заради измамата.
„Но погледнато от друга страна, старата вещица изобщо не те мами — припомни си тя. — Тя направи по-добра сделка от теб. Та нали само преди малко самата ти с ехидно задоволство мислеше, че си й отрязала от печалбата, а и Господ признава, че хората имат нужда да печелят.“
Кейси гледаше улицата и движещия се долу поток. Тази сутрин изкачи „Нейтън роуд“ до „Баундъри роуд“, около миля и половина. Едно от нещата в списъка, които беше набелязала да види. Улица като останалите, гъмжаща, оживена и отрупана с ярко оцветени улични знаци и фирми. Изключението се състоеше в това, че всичко на север от „Баундъри роуд“ до границата щеше да бъде върнато на Китай в 1997 година. Всичко. През 1898 година Англия наема за деветдесет и девет години територията от „Баундъри роуд“ до Шем Чан ривър заедно с прилежащите острови.
— Питър, не мислиш ли че е било глупаво? — попита тя Питър Марлоу, когато случайно се срещнаха във фоайето преди вечеря.
— Сега така изглежда — каза той замислено. — Тогава? Кой знае? Сигурно за времето си е било разумно, иначе не биха го направили.
— Да, но Господи, Питър, деветдесет и девет години са толкова малко. От какви чувства са били обладани, за да го направят за такъв къс период? Сигурно главите им са… били на друго място!
— Да. Сега мислиш така. В онези дни, ако британският премиер е искал да шокира света, достатъчно е било само да се оригне. Разликата е в мащабите. В онези времена британският лъв наистина е бил лъв. Какво е представлявало това за притежателя на една четвърт от земното кълбо? — Тя си спомни начина, по който той се усмихна, когато го казваше. — Дори и тогава в Новите територии е съществувала въоръжена съпротива на местното население. Разбира се безуспешна. Тогавашният губернатор, сър Хенри Блейк, се погрижил за това. Не се е сражавал с тях, само разговарял. Накрая старейшините се съгласили да си подложат и другата буза, осигурявайки си в замяна запазване на техните традиции и обичаи, както и правото, ако пожелаят, да бъдат съдени по китайските закони, а също и да запазят Каулуун сити за себе си.
