Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 82

„Не бих искал да ме хванат. МИ–6 са опасни, предават ни на съд и са фанатици като ЦРУ, но много по-зли. Ако планът на ЦРУ и МИ–6 под кодово име «Анубис» за обединяването на Япония, Китай, Англия, Канада и Америка някога успее, Русия ще бъде разбита завинаги. Ах, моя страна, моя страна! Как ми липсва Грузия, така красива, нежна и цъфтяща.“

Песните от детството, народните песни на Грузия, бликнаха и го върнаха там. Избърса една сълза при мисълта за толкова много красота, така далеч.

„Няма значение, отпуската ми е скоро. След това ще се върна у дома. По същото време и синът ми ще дойде в отпуска от Вашингтон с младата си съпруга и тяхното момченце, родено така разумно в Америка. За него няма проблеми с паспорта. Той е четвъртото поколение, което ще служи. Напредваме.“

Мракът го притискаше. По молба на Артър за по-голяма сигурност беше дръпнал завесите и държеше затворени прозорците, макар че нямаше вероятност да бъдат видени. Апартаментът имаше климатична инсталация, но отново за сигурност беше помолен да не я включва, както и светлините. Разумно беше да напуснат апартамента на семейство Фан, в случай че Грей имаше „опашка“ от СИ към него. Крос му каза, че тази вечер няма да има никой, въпреки, че утре ще бъде прикрепен друг човек.

Той взе такси и спря на „Голдън фери“ за вечерните вестници, преструвайки се на пиян, в случай че го наблюдават, после отиде до „Роуз корт“ и у Клинкър и после тук. Имаше един от СИ пред „Роуз корт“. Мъжът все още беше отвън. Нямаше значение.

Телефонът иззвъня. Звукът го накара да подскочи въпреки, че камбанката беше заглушена внимателно. Три позвънявания, после тишина. Сърцето му подскочи веднъж. Артър скоро ще е тук.

Той докосна един от автоматите, пъхнат зад една от възглавниците. Нареждане от Центъра. Едно от многото нареждания, които не одобряваше. Суслов не обичаше оръжията, ръчните оръжия. С тях можеха да станат грешки, с отровата — никога. Пръстите му докоснаха мъничката ампулка, скрита в ревера му достатъчно близо, за да я достигне с уста.

Той умишлено се отпусна и концентрира сетивата си, искаше да усети присъствието на Артър, преди да е дошъл. Предната врата ли ще използва Артър или задната?

Оттам, където седеше можеше да вижда и двете. Виенето на асансьора. Очите му погледнаха предната врата, но асансьорът спря етажи по-долу. Чакаше. Задната врата се отвори, без да усети нещо. Вътрешностите му се обърнаха, тъй като не успя да разпознае тъмното очертание. За миг беше парализиран. После очертанието изправи едното си рамо и лекото прегърбване изчезна.