Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 83

— Иисусе! — измърмори Суслов. — Изплаши ме.

— Всичко е част от службата, старче — нежните, лошо произнесени думи бяха примесени със суха, раздираща кашлица.

— Сам ли си?

— Разбира се.

Очертанието безшумно се придвижи във всекидневната. Суслов видя, че автоматът е оставен настрани и той отпусна своя, но в готовност. Стана и топло протегна ръката си.

— Един път си навреме.

Те си стиснаха ръцете. Джейсън Плъм не си свали ръкавиците.

— За малко нямаше да дойда — каза той с нормалния си глас, усмивката беше само по повърхността на лицето му.

— Какво има? — попита руснакът, вглеждайки се в усмивката. — И защо са всички тези „дръпни завесите“ и „не отваряй прозорците“?

— Мисля, че това място може би е под наблюдение.

— А? — Суслов се разтревожи. — Защо не ми каза преди това?

— Казах, мисля, че може и да е така. Не съм сигурен. Ние преодоляхме много проблеми, за да направим безопасна тази къща и не искам по никаква причина да отиде по дяволите. — Гласът на високия англичанин беше малко груб. — Слушай, другарю, всичко пропада. СИ е хванал човек на име Меткин от твоя кораб. Той…

— Какво? — Суслов се втренчи в него с престорено изумление.

— Меткин. Предполага се, че е политко…

— Но това е невъзможно — каза Суслов, тресейки се, играта му завърши. Прикри задоволството си от факта, че Меткин сам влезе в капана си. — Меткин никога няма да позволи да го хванат.

— Дори и така, СИ са го хванали. Армстронг го е хванал — него и един американец от самолетоносача. Задържали са ги на местопрестъплението. Меткин знае ли за „Севрин“?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да. Дори аз не знаех преди няколко дни, когато от Центъра ми съобщиха да поема от Ворански — Суслов с лекота изопачи истината.

— Сигурен ли си? Робърт почти се побърка от радост. Предполага се, че Меткин е вашият политкомисар и майор от КГБ. Така ли е?

— Да, но е сме…

— Защо по дяволите той или ти, или някой друг не ни каза, че ще провеждате операция, за да се подготвим в случай на провал! Аз съм началник на „Севрин“, а вие провеждате операция, без да се свържете с мен или без да ме осведомите. Винаги беше съгласувано. Ворански винаги ни казваше предварително.

— Но, другарю — Суслов искаше да го успокои, — изобщо не знаех за залавянето. Меткин прави каквото си иска. Той е шефът, старшият на кораба. Аз не вземам участие във всичко, ти знаеш това. — Суслов се извиняваше с мярка и показваше раздразнение. Поддържаше прикритието си, че не той е истинският господар на „Севрин“. — Не мога да разбера какво е притежавал Меткин, за да влезе сам в клопка. Глупаво! Трябва да е полудял. Да благодарим на Бога, в ревера му има отрова, така че няма ну…

— Хванали са го невредим.

Суслов ахна, сега вече истински шокиран. Очакваше, че Меткин отдавна е мъртъв.

— Сигурен ли си?

— Хванали са го невредим. Знаят истинското му име, ранг и номер и точно сега го превозват с РАФ към Лондон под строга охрана.

За миг мозъкът на Суслов спря да разсъждава. Той нареди Меткин да поеме лентата от агента, който трябваше да бъде заловен. От месеци намираше, че Меткин се отнася все по-критично към него, с нарастващо любопитство и следователно е опасен. Три пъти през последните години той хвана лични доклади до Центъра, написани от заместника му, критикуващи лесния начин, по който ръководеше кораба и работата си и връзката му с Джини Фу. Суслов беше сигурен, че Меткин му подготвя капан, може би се опитва да си гарантира почивката в Крим. Подготвя преврат. Вероятно е подшушнал на Центъра, че подозира тайно изтичане на информация от „Иванов“ и това трябва да е Суслов.