Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 80

Джеймс Клавел

— Съвсем сериозно, Линк. Не трябва да се тревожиш, аз ще преговарям вместо теб, ако ти хареса, след като се запознаеш с нея и поговориш.

— Не искам една от тези, искам теб.

— Да. Да, зная, скъпи, но… но тази вечер бъди търпелив с мен, моля те.

— Господи, ти си нещо друго!

— А ти си най-прекрасният мъж, когото някога съм познавала, искам да направя нощта ти съвършена. Сега не мога да ти дам себе си, въпреки че много ми се иска, затова ще намерим временен заместител. Какво ще кажеш?

Бартлет все още я гледаше втренчено. Отнякъде се появи още една.

Орланда знаеше, че поема огромен риск, но в противен случай ще го привлече към себе си. Ако приемеше, ще й бъде задължен за една вълнуваща нощ, една нощ, която Кейси или която и да е quai loh жена, никога и за хиляда години няма да му предложи. Ако откаже, тогава все пак щеше да е благодарен за жеста.

— Линк, това е Азия. Тук сексът не е чувство за вина. Удоволствие е да те търсят като великолепна храна или великолепно вино. Каква е стойността на една нощ за един мъж, за един истински мъж, с една от тези жени за удоволствие? Един спомен. Нищо повече. Какво трябва да прави с любовта, с истинската любов? Нищо. Аз не съм за една нощ или за наемане. Почувствах твоя yang… Не, моля те, Линк — добави бързо, виждайки, че той се наежва. — А за yang и yin ние не можем да лъжем. Аз те почувствах и се изпълних с радост. Ти не ме ли усети? Ти си силен мъж, yang, а аз съм жена, yin и когато музиката е тиха и… О, Линк. — Тя сложи ръката си около неговата и го погледна настойчиво. — Умолявам те, не робувай на англо-американските глупости. Това е Азия и аз искам да съм всичко, което може да бъде една жена за теб.

— Господи, наистина ли го мислиш?

— Разбира се. Света Богородице, бих искала да бъда всичко, което ти би желал в една жена — каза тя. — Всичко. И се кълна, че когато остарея и ти вече не ме желаеш, ще ти помогна да подредиш живота си радостен, открит, свободен. Искам да съм tai-tai, да съм част от твоя живот. — Орланда леко го целуна. Видя промяната в него, страхопочитанието и неговата беззащитност и разбра, че е победила. „О, Куилън, ти си гений — искаше да изкрещи. — Никога не съм вярвала, че твоето предложение ще е толкова съвършено, никога не съм допускала, че си толкова мъдър, о, благодаря ти, благодаря ти.“

Но на лицето й не се отрази нищо.

— Какво означава tai-tai — запита гърлено той.

— Tai-tai означава „най-висша от висшите“ съпруга. Според древен китайски обичай в дома съпругата е висша, всемогъща. „Да съм част от твоя живот“ — каза тихо тя, а цялото й същество крещеше: „Внимавай“.

Бартлет се наведе и тя усети устните му да докосват леко нейните. Но целувката му беше различна и знаеше, че от сега нататък тяхната връзка ще бъде на друга основа. Радвали магията.

— А сега, сега, мистър Линк Бартлет, коя избирате?

— Тебе.

— И аз избирам теб, но междувременно трябва да решим коя предпочиташ. Ако тези не са по вкуса ти, ще отидем другаде. — Тя говореше умишлено безпристрастно, като че ли се разискваше нещо безспорно. — Какво ще кажеш за тази? — Момичето беше прекрасно, онова, което той погледна. Орланда вече беше решила и избрала тази, която тя би предпочела, „но — помисли си тя със задоволство, много уверена в себе си — на бедното момче му се дава правото на избор. О, аз ще бъда толкова съвършена съпруга за теб.“ — В нейната справка пише, че тя е Лили Той. Всички момичета имат работни имена. Тя е на двадесет, от Шанхай. Говори шанхайски и кантонезки, нейните хобита са танцът, карането на лодка и… — Орланда се вгледа в мъничките знаци и той видя прекрасната извивка на врата й — … и пътешествията. Какво ще кажеш?