Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 77

— Същото ли, сър? — попита келнерът.

— За мене не, Линк — каза тя като изпитваше желание да наругае келнера за неуместното му появяване, те още не си бяха изпили напитките.

— Още един ментов крем? — каза Бартлет.

— За мене, не, наистина, благодаря. Ти си поръчай един.

Келнерът изчезна. Бартлет би предпочел една бира, но не искаше дъхът му да мирише и нещо повече, не искаше да разваля най-съвършеното ястие, което някога беше хапвал. Пастата беше чудесна, телешкото крехко и сочно, с лимон и винен сос, от който изтръпваше устата, а салата беше изключителна. И непрекъснато нейното излъчване, вълнението от парфюма й.

— Това е най-прекрасната вечер, която съм имал от години.

Тя вдигна чашата си с мнима тържественост.

— Да пием за още много такива.

„Пия за още много, много повече — каза си на ум, — но след като се оженим или поне сгодим. Ти си твърде буен, Линк Бартлет, ти твърде много подхождаш на моята душа, твърде силен си.“

— Радвам се, че ти е доставила удоволствие. На мене също. О, да, на мене също. — Тя видя очите му да се плъзват встрани от нея, когато край тях мина една хостеса, а роклята й беше непристойно изрязана. Момичето беше прекрасно, едва на двадесет и отиде до група весели японски бизнесмени заедно с други момичета. Веднага друго момиче стана, извини се и си тръгна. Орланда го наблюдаваше как ги гледа, и всичко й беше ясно.

— Всички за наемане ли са? — попита той неволно.

— За чукане ли?

Сърцето му прескочи и той отново я погледна, цялата — внимание.

— Да, предполагам, че това съм имал предвид.

— Отговорът е и да, и не. — Тя продължи да се усмихва любезно, а гласът й беше тих. — Това е като повечето неща в Азия, Линк. Никога нищо не е да или не. Винаги е може би. Зависи от хостесата. Зависи от мъжа, от парите и от това какви дългове има. — Усмивката й беше дяволита. — Може би просто ще те насоча в правилната посока, но тогава ти няма да стигнеш до добро, защото очароваш всички хубави жени, един голям и силен мъж като теб, айейа!

— Хайде, Орланда! — каза той през смях, когато тя започна да имитира акцента на някои кули.

— Видях, че й обърна внимание. Не те упреквам, тя е прекрасна. — Завиждаше на момичето за неговата младост, но не и за начина й на живот.

— Какво искаше да кажеш с тези дългове?

— Когато някое момиче дойде тука на работа, то трябва да изглежда хубаво. Дрехите са скъпи, поддържането на косата е скъпо, чорапите, гримът, всичко е скъпо, затова мама-сан — това е жената, която се грижи за момичетата — или собственикът на нощния бар, ще ги авансира така, че да могат да си купят всичко, от което имат нужда. Разбира се в началото всички момичета са млади и фриволни, свежи като първата роза през лятото, затова купуват и купуват, а после трябва да връщат парите. Повечето нямат нищо, когато започват — единствено себе си, освен, ако не са били хостеси в друг клуб и имат почитатели, които ги следват. Момичетата сменят нощните клубове, Линк, естествено, след като са си върнали дълга. Понякога един собственик може да плати вместо някое момиче, за да се сдобие с него и с онези, които ще го последват. Много момичета са доста известни и ги търсят. Заплащането може да е много добро, ако умееш да танцуваш, да разговаряш и знаеш няколко езика.