Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 79
Джеймс Клавел
— Не и за теб.
Тя въздъхна и сложи ръката си върху неговата.
— Аз съм си получила дела. Но ти ме караш да забравя всичките сълзи, които съм изплакала. — Внезапно избухна смях, който ги накара да вдигнат погледи. Шест момичета бяха надвиснали над четиримата японски бизнесмени. Масата им беше отрупана с напитки, а пристигаха и още. — Толкова съм щастлива, че не трябва да… не трябва да обслужвам японците — каза просто тя. — Благославям съдбата си за това. Но те много харчат, Линк, много повече от другите туристи. Харчат дори повече от шанхайците, затова получават най-доброто обслужване, въпреки, че ги мразят, а те знаят, че са мразени. Не се тревожат, че с парите си не купуват нищо друго, освен лъжи. И го знаят, те са умни, много умни. Разбира се имат различно отношение към чукането и към дамите на нощта, различно от останалите хора. — Отново избухна смях. — Китайците ги наричат
Той се намръщи.
— В това няма смисъл.
— Напротив! Виждаш, че китайците готвят и ядат всяка част от рибата, птицата или животното, с изключение на вълчето сърце и кучешкия дроб. Това са единствените неща, които не могат да бъдат приготвени вкусно, винаги вонят каквото и да правиш с тях. — Тя отново погледна другата маса. — За китайците, японците са хора
Още едно ято момичета мина край тях и тя забеляза, че изгледаха Бартлет и нея подозрително. Орланда знаеше, че я презират, защото е евроазиатка и с
— Коя искаш? — попита тя.
— Какво?
Орланда се засмя на интереса му.
— Хайде, Линк Бартлет, видях те да си въртиш очите. То…
— Стига, Орланда! — в гласа му се появи острота. — В това място не е възможно да не гледаш.
— Разбира се, точно затова го предложих — тя се насилваше да се усмихва постоянно, реакциите й бяха много бързи и отново го докосна. — Избрах това място за теб, за да се порадват очите ти. — Тя щракна с пръсти. Салонният управител светкавично дойде, коленичейки вежливо край ниската им маса. — Дай ми картата си — каза повелително на шанхайски, почти болна от мрачно предчувствие, което съвършено прикриваше.
Мъжът веднага показа нещо, което приличаше на театрален афиш.
— Остави ми светлинката си. Ще те повикам, когато ми потрябваш.
Мъжът си отиде. Премести се по-наблизо. Сега краката им се докосваха. Линк сложи ръка на рамото й. Тя насочи светлинката към афиша. Имаше снимки, портрети на двайсет или трийсет момичета. Под всяко имаше редици с китайски знаци. — Не всички тези момичета са тук тази вечер, но ако видиш онази, която ти харесва веднага ще я доведем.
Той се втренчи в нея.
— Ти сериозно ли?