Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 75

— Ти каза японски, а не ян. Това е интересно. След всичките онези ужаси в Чанги не ги ли презираш?

Питър Марлоу поклати глава.

— Не презирам никого. Дори Грей. Това, че съзнавам, че съм жив отнема всичките ми сили и поглъща цялото ми съзнание. Лека нощ. — Той се обърна, за да си тръгне.

— А, Питър и едно последно нещо — каза Дънрос бързо, вземайки решение. — Би ли искал да отидеш на състезанията в събота? В моята ложа? Ще има някои интересни хора… ако изследваш Хонконг би било от полза?

— Благодаря. Много ви благодаря, но Доналд Макбрайд вече ме покани. Въпреки това бих искал да намина на чашка, ако ми бъде възможно. Някакъв напредък с книгата?

— Моля?

— Книгата за историята на „Струан“, онази, която ще ми позволите да прочета.

— О, да, разбира се. Преписват я — каза Дънрос. — Изглежда има само едно копие. Ще бъдеш ли търпелив?

— Разбира се. Благодаря.

— Предай най-добрите ми пожелания на Фльор. — Дънрос го проследи с поглед, доволен, че Марлоу е схванал разликата между търговец и черноборсаджия. Погледът му падна върху китаеца от СИ, който все още го наблюдаваше над списанието. Тръгна бавно обратно към бара сякаш потънал в мисли. Когато влезе вътре, той се обърна към бармана:

— Фенг, долу на стълбите има един гаден журналист, когото не искам да видя.

Барманът веднага отвори плота на тезгяха.

— За мен е удоволствие, тай-пан — каза той усмихвайки се, като изобщо не повярва на извинението. Клиентите му често използваха служебния изход зад бара, обикновено, за да избягнат някоя жена отвън. Каква ли мръсница искаше да избегне тай-панът сега — запита се той озадачен, наблюдавайки го да оставя щедър бакшиш и да бърза навън през изхода.

Щом се озова навън в страничната уличка, Дънрос зави бързо зад ъгъла, взе едно такси и се сви на задната седалка.

— Абърдийн — нареди той и даде указания на кантонезки.

— Ай-ай-ай, като стрела, тай-пан — каза шофьорът оживявайки се, защото го беше познал. — Мога ли да попитам какви са изгледите за събота? Ще вали или няма да вали?

— Никакъв дъжд, ей богу.

— Еееий, а победителят на калта?

— Боговете не са ми го прошепнали, нито долните висши тигри, които подкупват жокеи или упояват коне, за да мамят почтените хора. Но Ноубъл Стар ще се опита да победи.

— Всички мръсници ще се опитат — каза раздразнено шофьорът, — но кой е онзи, избран от боговете и от Висшия тигър на състезателната писта „Хепи вели“? Какво ще кажете за Пайлът Фиш?

— Жребецът е добър.

— Ами Бътърскот Лес? Банкерът Куанг има нужда от промяна на късмета.

— Да, Лес също е добър.

— Тай-пан, ще спада ли пазарът?

— Да, но купи от „Ноубъл хаус“ в три без петнайсет в петък.

— На каква цена?

— Мисли, многоуважаеми братко. Аз да не съм Старият сляп Тунг!

51

22:30 часа

Орланда и Линк Бартлет танцуваха много близо един до друг в полумрака на нощния бар, усещайки телата си. Музиката беше тиха и чувствена, ритъмът — приятен, съставът — филипински, а огромната огледална и луксозно обзаведена зала беше умело осветена. Сервитьори с фракове и малки фенерчета, направени като моливи, чийто светлинки приличаха на множество светулки се движеха безшумно. Много момичета с пъстри вечерни рокли седяха, бъбреха или наблюдаваха неколцината танцуващи. От време на време поединично или на двойки те отиваха по масите при един или при няколко мъже, да разговарят и да ги карат да пият и след около четвърт час се отдалечаваха, а техните действия бяха деликатно режисирани от постоянно бдящата мама-сан и нейните помощнички. Тукашната мама-сан беше гъвкава привлекателна шанхайка на около петдесет години, добре облечена и дискретна. Говореше шест езика и отговаряше за момичетата пред собственика. От нея зависеше провалът или успехът на бизнеса. Момичетата изцяло й се подчиняваха. Същото правеха нахалниците и сервитьорите. Тя беше ядрото, кралицата на своето царство и разбира се те й се подмазваха.