Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 76

Рядко някой мъж довеждаше момиче, макар че не възразяваха, особено, ако бакшишът беше щедър и постоянно поръчваха напитки. Десетки от тези нощни места за удоволствие бяха разпръснати из колонията, няколко интимни, повечето открити, доставящи удоволствия на мъжете — туристи, посетителите yan на Хонконг. Цените бяха различни, качеството — също, в зависимост от избраното място. Удоволствие за гостите. Пари за къщата.

Линк Бартлет и Орланда повече се люлееха, отколкото танцуваха. Нейната глава беше леко опряна на гърдите му. Едната й ръка, положена нежно на рамото му, а другата — в неговата. Беше я прегърнал през кръста. Тя почувства топлината му дълбоко в слабините си. Почти разсеяно, пръстите й галеха врата му и тя се притисна малко повече. Краката й перфектно следваха неговите, така беше и с тялото й. След миг почувства възбудата му и цялото му тяло.

„Какво да правя с него тази вечер? — мечтателно се запита тя, обичаше нощта и нейното съвършенство. — Да или не? О, колко ми се иска…“

Изглеждаше така, сякаш тялото й се движеше по своя воля, гърбът й беше леко превит, слабините напред. Една топла вълна я обля.

„Твърде много топлина“ — помисли си тя. С усилие се отдръпна назад.

Бартлет усети изплъзването. Ръката му остана на кръста й, той я придърпа към себе си. Не усещаше нищо друго, освен тялото й под ръката си, никакво бельо. Изключително. Само плът под ефирния шифон… и повече топлина, отколкото плът. Господи!

— Нека седнем за малко — каза гърлено тя.

— Като свърши танцът — промърмори той.

— Не, не, Линк, усещам слабост в краката си. — Тя с усилие сложи и двете си ръце около врата му и леко се наведе назад, като стоеше срещу него, но позволявайки му да поеме част от тежината си. — Може да падна. Не би желал да падна, нали?

— Не можеш да паднеш — каза той, усмихвайки й се в отговор. — По никакъв начин.

— Моля те… Не би искала да падна, нали?

Тя се засмя и смехът й го изпълни с възбуда. „Господи — помисли той, — тя те е обсебила.“

Потанцуваха още малко, но поотдалечени и това го охлади. После я завъртя и тръгна близо до нея. Седнаха на масата, изтягайки се на канапето, все още под въздействието на близостта си. Краката им се докоснаха.