Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 74

— Да. Моля, опитайте се да се върнете във вторник.

— Ако не и по-рано.

— Нещо, което мога да направя за вас?

— Нищо, благодаря, Робърт.

— Тай-пан, ние имаме още един обезпокоителен удар тука в Хонконг. Нищо страшно, но внимавайте със Съндърс до утре.

— Разбира се. Брайън каза същото. И Роджър. Благодаря, Робърт. Лека нощ. — Дънрос затвори телефона. Беше забравил, че има бодигард от СИ, който го следваше. „Изобщо не го забелязах. А сега какво да правя с него? Съвсем сигурно ще ми пречи при Фор Фингър.“

— Ще се върна след малко — каза той.

— Добре, тай-пан.

Дънрос излезе навън и отиде до мъжката тоалетна, наблюдавайки, без да бъде забелязан. Никой не го проследи. Когато приключи, влезе в шумния, претъпкан мецанин. Пресече надолу по главното стълбище, за да си купи вечерен вестник. Навсякъде имаше тълпи от хора. Като се връщаше се загледа в един невзрачен, очилат китаец, който го наблюдаваше над някакво списание. Дънрос се поколеба, върна се във фоайето и видя, че очите го следят. Доволен, той се качи нагоре по претъпканите стълби.

— О, здравей, Марлоу — каза той, като почти се блъсна в него.

— О, здравейте, тай-пан.

Дънрос веднага забеляза голямата умора по лицето на другия мъж.

— Какво има? — попита, усещайки бедата.

— О, нищо… абсолютно нищо.

— Има нещо — усмихна се любезно Дънрос. Питър Марлоу се поколеба.

— Ами, ами Фльор — и той му разказа за нея. Дънрос беше много загрижен.

— Старият Тулей е добър лекар, това все пак е нещо. — Той разказа на Марлоу как ги натъпка него, Бартлет и Кейси с антибиотици. — А ти добре ли си?

— Леко неразположение. За около месец няма да има основания за безпокойство. — Питър Марлоу му предаде онова, което Тулей му каза за хепатита. — Това не ме тревожи, а Фльор и бебето, те са ми грижата.

— Имате ли бавачка?

— О, да. И хотелът е чудесен, камериерите са много енергични.

— Имаш ли време да пийнем?

— Не, благодаря, по-добре е да се връщам. Бавачката не е… няма стая за нея, затова стои само за часове. Ще трябва да се отбия до частната болница само да проверя как е.

— Е, тогава друг път. Моля те, поздрави жена си. Как върви изследователската работа?

— Благодаря, чудесно.

— Колко от нашите скелети примами навън от Хонконг yan!

— Много. Но всички те са добре. — Питър Марлоу леко се усмихна. — Дърк Струан беше един страшен човек. Всички казват, че си приличате и се надяват да надвиете Горнт и да победите отново.

Дънрос го погледна със симпатия.

— Имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса за Чанги? — видя сянката, която премина през състареното му лице.

— Ами, зависи.

— Робин Грей каза, че в лагера си бил черноборсаджия заедно с един американец. Ефрейтор.

Последва дълга пауза, но лицето на Питър Марлоу не се промени.

— Бях търговец, мистър Дънрос или по-точно — преводач на мой приятел, който беше търговец. Той беше американски ефрейтор. Спаси ми живота и живота на моите приятели. Бяхме четирима: майор, полковник от въздушните сили, един плантатор на каучук и аз. Спаси и десетки други. Казваше се Кинг и наистина беше крал, крал на Чанги в известен смисъл. — И отново лека усмивка. — Търговията беше в разрез с японския и лагерния закон.