Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 59

Пол Чой още се взираше във военния съд, с изострена предна част, оборудвана с оръдие на палубата, голяма картечница четири пъти по-мощна от тяхната. Виждаха униформените моряци на палубата и офицерите на борда, радарната антена, която стигаше навсякъде.

— Наведи си главата — Уу предупреди Пол Чой, който незабавно се подчини. Тогава Фор Фингър изтича на носа, Гудуедър Пуун застана до него. И двамата имаха автоматични картечници.

— Давай!

Започнаха да стрелят и водата в морето закипя към патрулната лодка. Внимаваха изключително много някой от куршумите да не се пръсне на палубата. Прожекторът веднага угасна, в заслепяващата тъмнина кормчията потегли, молейки се Уу правилно да е избрал. Джонката се плъзна край другия кораб на няколко ярда от дрейфа. Другият съд се втурна напред, за да се измъкне от обсега на куршумите. Кормчията зави обратно по посока на курса и се устреми там, където нямаше опасност.

— Добре — промърмори Уу, защото знаеше, че е спечелил още сто ярда. В мисълта си прехвърляше картата на тези води. Сега те бяха между Хонконг и водите на КНР няколкостотин ярда от истинската свобода. В тъмнината всички на борда държаха очите си плътно затворени. В мига, в който отново усетиха прожектора, те отвориха очите си и по-бързо се приспособиха. Нападателят беше извън обсега на картечницата, но все още отпред и все още на пътя. Уу мрачно се усмихна.

— Лий! — главният матрос бързо дойде и той му подаде картечницата. — Няма да я използваш докато не ти наредя и няма да убиваш никой от онези мръсници!

Внезапно тъмнината беше разсечена и гърмежът на палубното оръдие ги оглуши. След част от секундата и огромен стълб вода изригна от водата близо до носа на кораба им. Уу размаха юмрука си срещу кораба.

— Да ви вземат мътните вас и вашите майки! Оставете ни на мира или Председателят Мао ще потопи целия Хонконг!

Той забърза по палубата.

— Аз ще поема румпела!

Кормчията беше изплашен. Пол Чой също, но и странно възбуден и впечатлен от начина, по който баща му командваше и от реакцията на всички на борда — дисциплинирано, обратно на онова, което си представяше, че трябва да прави пъстрата измет от пирати.

— Спрете!

Пространството отново започна да се затваря, но патрулният кораб се пазеше извън обсега на картечницата, а катерът се движеше встрани от кърмовата част на кораба. Уу стоически поддържаше курса си. Още едно пламване, после още едно и… два снаряда достигнаха джонката и я залюляха.

— Дю не ло мо на всички майки — ахна Уу. — Всички богове помагат на онези артилеристи да са точни! — знаеше, че тези удари бяха само за сплашване. Неговият приятел Змията го увери, че на всички патрули им е наредено да не потапят бягаща джонка, на която се вее знамето на КНР в случай, че е истинско, никога да не се качват насила на борда, освен ако някой от техните моряци е бил убит или наранен. — Стреляй по тях — извика той.

Подчинявайки се, но много внимателно двамата мъже на носа стреляха във водата. Прожекторът не трепна, но внезапно угасна.

Уу твърдо поддържаше курса. „А сега какво? — запита се отчаяно той. — Къде отива този блудник?“ Очите му се взираха, за да видят патрулната лодка, а знаеше, че носът е наблизо. После видя силуета да завърта наляво край кормилната част. Бързо се носеше надолу с въртелив устрем, за да се изравни отстрани с куки за абордаж. Свободата беше на сто ярда пред тях. Ако се отскубнеше от новата опасност щеше да застане паралелно на международните води, корабът отново щеше да направи същото и щеше да го пази в открито море до привършването на амунициите му или до настъпването на зората. Не смееше да се впусне в истинска битка, защото знаеше, че ръката на британския закон е дълга и убийството на един от техните моряци се наказва с обесване. Никакви пари или високопоставени приятели нямаше да го предотвратят. Ако поддържаше курса, корабът можеше да го закачи, а той знаеше колко сръчни и добре тренирани бяха тези кантонезки моряци и как мразеха онези, които бяха хакло.