Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 57

— Не зная.

— Е, сега вече знаеш всичко много добре, сине мой!

Фор Фингър Уу съзнаваше, че това е смъртна схватка и трябва да е достатъчно умен, както трябва да е един баща. Не се страхуваше. Беше правил това с много синове и загуби само един. Но беше благодарен на тай-пана, който му даде информацията за момичето и нейните родители. „Това е разковничето — помисли си той — разковничето към това дръзко дете от третата жена, чиято Златна Бразда беше сладка и нежна като кост на риба докато беше жива. Може би ще му позволя да доведе мръсницата тук. Бедният глупак има нужда от пачавра, както и да я нарича. Дама? Ха! Чувал съм, че източните морски дяволи нямат косъмчета! Отвратително! Другия месец може да доведе курвата тук. Ако родителите й позволят да дойде сама, това ще означава, че наистина е пачавра. Ако — не, това ще е краят. Аз междувременно ще му намеря съпруга. Да. Коя? Една от внучките на Тайтфист? Или на Ландо Мата или… А-а, не беше ли и онова най-младото полублагородно зверче, обучено в Голдън Маунтън в училище за момичета, прочуто училище за момичета? Каква е разликата за този глупак дали е от благородна кръв или не?

Имам много синове. Дадох им живот. Те са ми задължени, а когато умра — на клона. Може би едно момиче хакло от лодките, с широки бедра и здрави стъпала ще е точно за него. Да, но еееий, няма нужда да режем твоята гордост, за да предизвикваме слабост в мехура ти, колкото и груби с лоши маниери да е мръсният тъпанар!“

— След месец Блек Биърд ще ти даде ваканция — каза накрая той. — Ще чакам това. С твоята печалба от 10 000 можеш да се поразходиш със самолет… Не! По-добре я доведи тука. Ще я доведеш тука след месец. Трябва да видиш Манила, Сингапур и Банкок и да посетиш там нашите капитани. Да, доведи я тука след месец, с твоите 10 000 ще платиш за билета и за всич…

— Не. Няма. Няма да го направя. И не искам пари от наркотици! Никога няма да приема пари от наркотици и ти препоръчвам веднага да се оттеглиш от търговията с нарко…

Внезапно цялата джонка беше обляна със светлина. Всички бяха заслепени за миг. Светлината от прожектора беше на щирборда.

— Спрете — дойде заповедта на английски по мегафона, после я повториха на хакло, а след това и на кантонезки.

Уу и Гудуедър Пуун първи реагираха и за част от секундата бяха в движение. Уу залюля здраво румпела, за да се отдели от патрула на морската полиция и пусна двете машини в пълен напред. Пуун скочи долу до мостчето към палубата, отряза въжето на товара и балите потънаха в морето.

— Спрете за проверка на борда — думите изречени с металически глас разтърсиха Пол Чой, който стоеше парализиран от страх. Той гледаше баща си, който бръкна в един сандък наблизо и извади няколко смачкани островърхи шапки на войници от КНР и си нахлупи една.

— Бързо — нареди той, като подхвърли една и на него. Изплашен, той се подчини и я нахлузи на главата си. Като по чудо сега целият екипаж беше с еднакви шапки, а няколко — в еднакво окъсани и смачкани военни куртки.