Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 58

Сърцето му спря. Извадиха пушки от армията на КНР и шмайзери. Други отидоха до страната, която беше най-близо до полицейската лодка и започнаха да крещят неприлични думи. Лодката беше лъскава и маскировъчно сива, с оръдие на палубата и два включени прожектора. Беше на сто ярда от щирборда, моторите й тътнеха и с лекота вървеше успоредно с тях. Виждаха спретнатите моряци облечени в бяло, а на мостика — островърхите шапки на британските офицери.

Фор Фингър държеше рог, който използваше като тръба. Мина отстрани, шапката му беше нахлузена ниско и изръмжа:

— Разкарайте се оттука, варвари такива? Погледнете знамето ни! — Ръката му сочеше право към върха на мачтата. Там се вееше морското знаме на КНР. Отзад на кърмата имаше фалшив регистрационен номер на кантон в КНР. — Оставете един мирен патрул… вие сте в наши води.

Лицето на Пуун беше сгърчено в злобна усмивка. В ръката си държеше автоматичен пистолет от КНР. На светлината се виждаше само силуетът му, шапката му беше ниско прихлупена, за да попречи за установяването на самоличността му. Сърцето му също тупаше бързо, а в устата си усещаше сладко-горчив вкус, от който му се повдигаше. Бяха в международни води. Безопасността и водите на КНР бяха на петнайсет минути оттам. Той запъна пистолета. Нарежданията бяха пределно ясни. Никой нямаше да се качи на кораба тази вечер.

— Спрете! Ще се качим на борда!

Мнозина на борда загубиха първоначалната си увереност. Фор Фингър се наруга, че не е видял полицейската лодка или усетил присъствието й по-рано, но знаеше, че те имат електронни устройства, с които виждат в тъмнината, докато той трябва да разчита на очите и носа си и на шестото си чувство, което досега беше запазило него и повечето от хората му живи.

„Рядко се срещаше патрулна лодка така близо до китайски води. Въпреки, че товарът им беше заминал, на борда имаше пушки. Джос! Всички богове да се изпикаят на тази патрулна лодка! Гудуедър Пуун беше прав донякъде — каза си той. — Боговете ще решат дали беше разумно да вземат младежа на борда или не.“

— Разкарайте се оттука! Никой чужд дявол няма да пристъпи на борда на патрулна лодка на Китайската народна република!

Целият екипаж приветства възторжено думите му като прибавиха и доста цветисти мръсотии.

— Спрете!

Старецът не обърна внимание. Джонката се насочваше към устието на река Пърл с максимална скорост и всички на борда се молеха да няма патрули на КНР наблизо. На светлината на прожекторите видяха катера с десет въоръжени моряци срещу тях, но не бяха достатъчно бързи, за да ги изпреварят.

— За последен път, спреетеее!

— За последен път, по дяволите. Оставете мирния патрул на КНР…

Внезапно сирените на патрула завиха и светлината на прожектора продължи да ги осветява, докато той се впусна напред, пресече носа на лодката и остана там. Моторите й злобно ръмжаха, преграждайки пътя към спасението.