Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 47

После войната завърши и кандидатства за полицията в Хонконг — последната част от плана.

Той обаче не искаше да отива, не искаше да си тръгне — обичаше Канада, обичаше и Жанет. Жанет де Боа. Тя беше на деветнадесет от френска Канада, Монреал, говореше френски и английски, родителите й бяха френски канадци от много поколения. Харесваха го и не възразяваха срещу него, защото беше Chinoise, както го наричаха на шега. Тогава беше на двадесет и една, вече известен като част от командния състав с голяма кариера пред себе си.

Брайън Куок се размърда. Кожата му беше лепкава и мракът го притискаше. Затвори клепачите си, тежащи като олово и даде воля на мислите си. Върна се към нея и към онова време, онова лошо време в живота си. Спомни си как спореше с братството, с водача, убеждаваше ги, че ще служи по-добре в Канада, отколкото в Хонконг, където ще бъде един от многото. В Канада е единствен. След няколко години щеше да е напред в йерархията на ванкувърската полиция.

Но всичките му аргументи пропаднаха. Знаеше и му беше мъчно, че те са прави. Ако остане, в края на краищата, щеше да премине от другата страна, да се раздели с Партията. Сега имаше много въпроси, останали без отговор, благодарение на това, че прочете секретни доклади за Съюза, КГБ, Гулаг и твърде много приятели канадци и националисти. Хонконг и Китай бяха далеч, далечно беше и неговото минало. Тука беше Жанет и той я обичаше, нарастващата мощ на престижа му сред равните, виждаше ги равни, и не варвари.

Водачът му напомни неговото минало, че варварите са само варвари, че в Хонконг имаха нужда от него, където битката току-що започваше, където Мао все още не беше председателят Мао, не беше победител, все още се биеше с Чан Кай-ши.

Той с горчивина се подчини. Беше му противно да го насилват, но знаейки, че е в тяхна власт се подчини. Но последваха четири стремителни години до 1949 и изключителната, невероятна, пълна победа на Мао. След това отново се зарови дълбоко, използвайки блестящите се умения за борба с престъпленията, които бяха позор за него, нещастие за Хонконг и петно върху лицето на Китай.