Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 42

Бартлет замислено зарея поглед навън.

Тя чакаше търпеливо, оставила го на собствените му мисли. „Добре, че Куилън беше толкова добър учител и толкова умен мъж — помисли си тя. — И така мъдър. Той отново се оказа прав.“

Тази сутрин тя му се обади обляна в сълзи, за да докладва какво се е случило.

— Ах, Куилън, мисля, че развалих всичко.

— Какво каза ти и какво каза той?

Тя му разказа точно и той я успокои:

— Не смятам, че имаш за какво да се безпокоиш, Орланда. Той ще се върне. Ако не тази вечер, утре.

— О, сигурен ли си?

— Да. А сега си избърши сълзите и слушай. — Обясни й какво да прави, какво да облече и преди всичко да бъде жена.

„Колко съм щастлива, че съм жена“ — помисли си тя и с тъга си спомни отминалите дни, когато бяха щастливи с Куилън, тя на деветнадесет, вече негова метреса от две години, без да се срамува или страхува от леглото, или от него или от себе си. Понякога отиваха на среднощно пътуване с неговата яхта само те двамата и той я учеше.

— Ти си жена и Хонконг yan така, че ако искаш да живееш добре и да притежаваш всички хубави неща, да бъдеш ценена, обичана, любена и да си в безопасност — бъди жена.

— Как, любими?

— Мисли само за моето удоволствие и за моята наслада. Дай ми страст, когато имам нужда от това, спокойствие, когато трябва и щастие и свобода през цялото време. Готви майсторски, изучи прекрасните вина, винаги бъди дискретна, защитавай имиджа ми и никога не бъди заядлива. В замяна на това аз ще правя всичко каквото е необходимо със същата страст. Но, това е, което искам от теб, не по-малко. Ти искаше да бъдеш моя държанка. Аз ти казах всичко това, преди да започнем и ти се съгласи.

— Зная, че е така и ми харесва да съм твоя любовница, но… но понякога се тревожа за бъдещето.

— Няма за какво да се тревожиш. Но знаеш, че нашите правила бяха поставени предварително. Ние ще подновяваме нашия договор всяка година, в случай, че ти искаш, докато навършиш двадесет и четири, а след това, ако решиш да ме напуснеш, ще ти дам апартамента, достатъчно пари и една прилична зестра за подходящ съпруг. Договорихме се и твоите родители се съгласиха.

Така беше. Орланда си спомни как майка й и баща й одобриха с ентусиазъм връзката, дори сами й предложиха, когато се върна от училище в Америка. Казаха й, че Куилън ги е попитал дали може да се сближи с нея, уверявайки ги, че е влюбен.

— Той е добър мъж — каза баща й — и обеща да те осигури добре, ако се съгласиш. Изборът остава за теб, Орланда. Ние ти препоръчваме това.

— Но, татко, чак следващия месец ще навърша осемнадесет, а освен това искам да се върна да живея в Щатите. Сигурна съм, че мога да получа зелена карта и да остана там.

— Да, дете, можеш да отидеш — каза майка й, — но ще бъдеш бедна. Ние нищо не можем да ти дадем, никаква помощ. Какво ще работиш? Кой ще те подкрепя? По този начин ти можеш да си осигуриш известен доход и да получиш собственост.

— Не, той е толкова стар. Той е…

— На един мъж възрастта не му личи така както на една жена. Той е силен и уважаван и от години се отнася добре с нас. Обеща да те обича, а и финансовите споразумения са щедри, колкото и време да останеш с него.