Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 40

— А това е по-важно от живота тук, нали?

— Понякога да. Така е. Защо го казваш?

— Просто си мислех за Дънрос и Куилън Горнт. Тези двамата се атакуват в повечето случаи непонятно.

— Да. Ти си прав разбира се — добави тя замислено. — От една страна са чудесни мъже, от друга — дяволи.

— Какво искаш да кажеш?

— И двамата са безмилостни, много силни, много твърди, много вещи и… добре се оправят в живота — докато говореше тя намаза едно от препечените кръгчета с пастет и му го подаде. Ноктите й бяха дълги и съвършени. — Китайците имат поговорка: „Chan ts’ao, chu ken“ — когато плевиш, изтръгвай бурените из корен. Корените на тези двамата са проникнали дълбоко в Азия, много дълбоко. Ще бъде трудно да се изтръгнат. — Тя отпи от виното си и се усмихна леко. — Вероятно неподходяща идея, поне за Хонконг. Още малко пастет?

— Да. Чудесно е. Ти ли го направи?

— Да. Това е една стара английска рецепта.

— Защо няма да е добро за Хонконг?

— О, може би защото те се балансират един друг. Ако единият съсипе другия, нямам предвид точно Куилън или Дънрос, а компаниите „Струан“ и „Ротуел-Горнт“, Ако единият изяде другия вероятно онзи, който остане би бил твърде силен, вероятно няма да има никаква конкуренция и тогава тай-панът може би ще стане твърде алчен, може би ще реши да направи дъмпинг в Хонконг. — Тя колебливо се усмихна. — Извинявай… аз говоря твърде много. Това е само една идея. Още една бира?

— Разбира се, след малко, благодаря, но това е интересна мисъл.

„Да, мислеше Бартлет, и то мисъл, която не ми е хрумвала, нито на Кейси. Дали тези двамата са необходими един на друг?

А Кейси и аз? Необходими ли сме ние един на друг?“

Той видя, че тя го наблюдава и й се усмихна в отговор.

— Орланда, не е тайна, че обмислям сделка с един от тях. Ако ти беше на мое място, кого би избрала?

— Нито един от двамата — изведнъж каза тя и се засмя.

— Защо?

— Ти не си британец, не си един от „старите момчета“, не си член по наследство на нито един клуб и колкото и пари и каквато и мощ да имаш тук, в края на краищата мрежата на „старите момчета“ ще реши какво ще стане.

— Смяташ, че няма да мога да направя сделка?

— Нямах предвид това, Линк. Ти ме попита за „Струан“ или „Ротуел-Горнт“ и за това дали да направиш сделка с някой от тях. Ако го направиш накрая победителите ще са те.

— Толкова ли са умни?

— Не. Но те са азиатци, те са от тази земя. Тук казват: „Tien hsia wu ya i pan hei“ — всички врани под небето са черни, което означава, че всички тай-панове са еднакви и ще се обединят, за да унищожат чужденеца.

— Така, че нито Йан, нито Куилън ще посрещнат доброжелателно един партньор, така ли?

Тя се поколеба.

— Струва ми се, че излизам извън сферата на моята компетентност, Линк. Аз не разбирам много от бизнес. Работата е там, че никога не съм чула някой американец да е дошъл тук и да е преуспял.

— Ами Билтмън, „Суперфудс“ и това, че те поеха централните магазини на Х. К.?

— Билтмън е за посмешище. Всички го мразят и се надяват, че ще си разбие главата, дори Паг… Пагмайър. Куилън е сигурен, че това ще стане. Не, дори Купър и Тилмън не успяха. Търговци — янки и първоначално бяха дори под крилото на Дърк Струан. Имат и родствени връзки, семейство Струан и семейство Купър. Хег Струан омъжи най-голямата си дъщеря, Ема, за стария Джеф Купър, когато изкуфя започнаха да го наричат стария орлов нос. Мълвата говори, че женитбата е била откуп за това, че й е помогнал да унищожи Тайлър Брок. Чувал ли си за тях, Линк? Семейство Брок, сър Морган и баща му Тайлър и Хег?