Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 43

— Но аз не го обичам.

— Говориш абсолютни глупости. Зъбите ще измръзнат, ако устните не ги пазят. Тази възможност, която ти се предоставя, е като косата на феникса и сърцето на дракона. Какво ще направиш в замяна на това? Бъди жена и почитай и се подчинявай на един добър мъж няколко години. И дори след това няма да има край, ако искаш и ако си вярна и умна. Кой може да каже? Жена му е инвалид и си отива. Ако му доставяш удоволствие и го обичаш достатъчно защо пък да не се ожени за теб?

— Да се ожени за евроазиатка! Куилън Горнт? — тя избухна.

— Защо не? Ти не си просто евроазиатка, ти си португалка. Той има британски синове и дъщери вече, айейа? Времената се менят, дори тук, в Хонконг. Ако дадеш най-доброто от себе си, кой знае? Роди му един син след година-две, с негово разрешение и кой знае? Боговете са си богове и ако пожелаят могат да изпратят гръм от ясно небе. Не бъди глупава. Любов ли? Какво означава за теб тази дума?

Орланда Рамос гледаше града, без да го вижда. „Колко глупава и наивна бях тогава — помисли си тя. — Наивна и много глупава. Но сега зная по-добре. Куилън много добре ме научи.“

Тя погледна Линк Бартлет.

„Да, аз съм много добре обучена. Да бъда най-добрата съпруга, която някога някой мъж би могъл да има, която Бартлет винаги ще има. Никакви грешки този път. О, не никакви грешки. Куилън ще ми помогне да отстраня Кейси. Ще бъда мисис Линк Бартлет. Всички богове и всички дяволи са ми свидетели, това е онова, което ще стане…“

Тя го наблюдаваше, а на лицето й имаше усмивка, която той не успя да разбере.

— Какво има?

— Мислех си какъв късмет съм имала, че те срещнах.

— Винаги ли правиш комплименти на мъжете?

— Не, само на онези, които ми харесват, а те се срещат толкова рядко, колкото коса от феникс или сърце от дракон. Още пастет?

— Благодаря, малко. Ти не ядеш.

— Пазя се за вечеря. Трябва да спазвам диетата си — аз не съм като теб.

— Аз работя денем. Когато мога играя тенис, голф. А ти?

— Играя малко тенис. Ходя много пеша, но все още вземам уроци по голф.

„Да, полагам големи усилия да съм най-добрата във всичко, което правя и съм най-добрата за теб, Линк Бартлет.“ В тениса беше много добра, а и голф играеше прилично, защото Куилън настоя да се научи, тъй като той ги обичаше.

— Гладен ли си?

— Умирам от глад.

— Ти каза, че искаш китайска храна, нали? Това ли искаш наистина?

Той повдигна рамене.

— За мен няма значение. Каквото искаш ти.

— Сигурен ли си?

— С положителност. Защо, какво би искала ти?

— Ела.

Той я последва. Тя отвори вратата на трапезарията. Масата беше изящно подредена за двама. Цветя и бутилка „Вердичио“ в лед.

— Линк, отдавна за никого не съм готвила. Но сготвих за теб вечеря по италиански. Прясна пица aglio e olio — чесън и олио, телешко — piccata, зелена салата, еспресо и бренди. Как ти се струва? Ще са ми необходими само двадесет минути, а ти можеш да прочетеш вестника докато чакаш. После можем да оставим всичко на амата като се върне и да отидем да танцуваме или да покараме. Какво ще кажеш?