Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 44

Джеймс Клавел

— Обичам италианската кухня, Орланда.

За момент се замисли на кого беше казал, че любимата му кухня е италианската. На Кейси или на Орланда?

48

20:32 часа

Брайън Куок трепна и се събуди. Беше сънувал кошмар, после се събуди, но все още някак си в дълбоката тъмна бездна на съня. Сърцето му подскачаше, мислите му бяха объркани и нямаше никаква разлика между съня и будното състояние. Обзе го паника. Осъзна, че е гол и все още в същата топла тъмнина на килията. Спомни си кой е и къде е.

„Трябва да са ме упоили — помисли той. Устата му беше пресъхнала, главата го болеше. Отново легна на хлъзгавия матрак и се опита да събере мислите си. Смътно си спомни, че беше в канцеларията на Армстронг, а преди това с Крос обсъждаха 16/2 и след това просто се събуди в тази тъмнина, опипвайки стените, за да се ориентира. Чувстваше, че са близо, отпъждаше ужаса от факта, че е предаден и беззащитен в недрата на полицията в една кутийка без прозорци. После изтощителен сън и събуждане и сърдити гласове — дали не сънува това — и после пак сън… не, първо ядене, не яде ли най-напред… да, помия, която те нарекоха вечеря и студен чай…

Хайде, мисли! Важно е да мислиш и да запомниш… Да, спомням си беше противно задушено и студен чай след това, по-късно закуска. Яйца. Дали яйцата бяха най-напред или пък задушеното… да, всеки път светваше за момент докато ядях — точно колкото да се нахраня… не, светлините угасваха и аз всеки път си дояждах в мрак. Спомням си, че си дояждах в мрак и че мразех да ям на тъмно и след това се изпикавах в кофата в тъмнината, връщах се на матрака и отново лягах.

От кога съм тук?“

Той уморено провиси краката си от леглото и залитна към една стена, всичко го болеше. Трябваше да направи гимнастика, да се раздвижи, да се проясни мозъкът му и да е готов за разпита. Не, те няма да го сломят. Той е силен и подготвен и познава някои от уловките.

„Кой ме предаде?“

Усилието да реши това беше твърде голямо за него затова събра сила и направи няколко немощни клякания. Чу глухи стъпки, които приближаваха. Бързешком стигна до леглото и легна, преструвайки се, че спи и сърцето му се сви докато сдържаше страха си. Стъпките спряха. Внезапно едно резе издрънча и се отвори. В килията влезе сноп светлина и една едва различима ръка постави долу метална чиния и метална чаша.

— Изяж си закуската и побързай — каза гласът на кантонезки. — Скоро ще те извикат за нов разпит.

— Слушай, искам… — извика Брайън Куок, но люкът вече беше затворен с щракане и той остана сам в тъмнината с ехото на своите думи.

„Спокойно — нареди си той — успокой се и мисли.“

Килията беше залята от светлина. Очите го заболяха. Когато привикна видя, че светлината идваше от тавана високо горе и си спомни, че я беше виждал и преди. Стените бяха тъмни, почти черни и сякаш притискаха душата му. „Не се притеснявай от това — помисли си той. — И преди си виждал тъмните килии и въпреки, че никога не си участвал в подобен разпит познаваш принципите и някои хитрини.“