Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 347

— Извинете, сър, но не можете да останете тук.

Горнт се отмести настрани, задъхан от тичането.

— Спасил ли се е някой?

— О, да, разбира се, сигурен съм, че…

— Виждали ли сте Дънрос, Йан Дънрос?

— Кого?

— Тай-пана?

— Не, съжалявам, не съм — полицаят се извърна, за да спре и успокои някакви родители.

Горнт отново извърна поглед към срутването, все още ужасен от огромните му мащаби.

— Божичко — възкликна някакъв глас с американски акцент наблизо.

Горнт се обърна. Всред новодошлите, които се изкачваха с мъка нагоре, забеляза Пол Чой и Винъс Пун. Всички се бяха втренчили смаяно в тъмнината.

— Божичко!

— Какво правиш тук, Пол?

— О, здравейте мистър Горнт! Моят… чичо е някъде там — едва успя да каже Пол Чой. — Боже Господи, виждате ли това?

— Фор Фингър ли?

— Да. Той…

Винъс Пун надменно го прекъсна:

— Мистър Уу ме очаква да обсъдим един филмов договор. Той ще бъде продуцент.

Горнт пропусна тази очевидна измислица, докато умът му усилено работеше. Ако успее да спаси Фор Фингър, старецът може и да му помогне да се отърве от задаващото се поражение на борсата.

— На кой етаж е бил?

— На петия — отговори Винъс Пун.

— Пол, заобиколи откъм „Синклер“ и тръгни нагоре от тази страна на склона. Аз ще тръгна надолу да те пресрещна! Върви!

Младежът хукна, преди Винъс Пун да успее да го спре. Полицаят все още беше ангажиран настрани. Горнт се втурна без колебание към бариерата. Той познаваше добре апартамента на Плъм, който беше на петия етаж — Уу вероятно беше някъде наблизо. В тъмнината не забеляза Орланда от другата страна на пътя.

След като се прехвърли през бариерата, тръгна колкото се може по-бързо, но краката му затъваха в пръстта. На няколко пъти се препъна.

— Айейа, уважаеми сър! — извика той на кантонезки на един санитар с носилка, когото зърна наблизо. — Имате ли резервно фенерче?

— Да, да, заповядайте! — отговори мъжът. — Но внимавайте, пътеката е опасна. Има много духове.

Горнт му благодари и забърза нататък, за да навакса загубеното време. Като се приближи до мястото на фоайето, той спря. Нагоре по хълма, докъдето му стигаше погледът, зееше само грозната наклонена рана на свлачището, широка 100 ярда. По краищата и на трите редици от сгради имаше други застрашени постройки и високи здания, едно, от които още беше в строеж, и при мисълта да бъде затворен в едно от тях му прилоша. Целият „Кондуит роуд“ бе пометен, имаше изкоренени дървета и съборен парапет. Като погледна надолу, Горнт потрепери.

— Това не е възможно — промълви той, като си спомни колко висок и стабилен беше „Роуз корт“ и колко радост му носеше през годините. После съзря светлините на върха на „Синклер тауърс“, сградата, която винаги бе ненавиждал, задето му закрива изгледа — още повече намрази Дънрос затова, че я финансира и я притежаваше. Забеляза, че горният ъгъл липсва и по него премина вълна на задоволство, което бързо се превърна в тъга при мисълта за неговия собствен апартамент на дванадесетия етаж на „Роуз корт“ и приятното време, което бе прекарал с Орланда на осмия етаж на същата сграда, сега превърната в развалини, пълни със смърт.