Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 348

— Божичко — възкликна на глас Горнт и благослови своя джос. После продължи нататък.

Кейси седеше нещастна на купчина камъни и чакаше. По целия склон в здрачевината работеха спасители, които пристъпваха предпазливо по опасната повърхност и от време на време викаха, а после се ослушваха за отговор от развалините. Тук-там някои отчаяно копаеха и разчистваха отломките, щом намереха някой нов нещастник.

Кейси стана и погледна неспокойно надолу по склона за Дънрос. Той бързо се изгуби от полезрението й, но от време на време улавяше светлината на фенерчето му. От няколко минути обаче и то не се виждаше. Тревогата й нарасна, минутите се влачеха и при всяко наслагване на развалините, страхът й се усилваше. Линк, Линк е някъде там, се набиваше в мозъка й.

„Трябва да направя нещо, не мога само да седя, не, по-добре да седя и да чакам, и да се моля, и да чакам, да чакам Йан да се върне. Той ще го намери…“

Кейси скочи на крака, обзета от внезапен ужас. От средата на склона се откъсна нова лавина от камъни и се спусна надолу, разпръсквайки спасителите, които хукнаха да бягат. След секунда верижната реакция престана и отново настъпи тишина, но сърцето й продължи да тупти. Не се виждаше никаква светлинка от фенерчето на Дънрос, за да й вдъхне увереност.

— О, Господи, дано е добре!

— Кейси? Кейси, ти ли си? — от тъмнината изскочи Горнт и се покатери до нея.

— О, Куилън — възкликна тя и той я прегърна, придавайки й от своята сила. — Моля те, помогни на Лин…

— Дойдох веднага щом разбрах — побърза да я прекъсне той. — Съобщиха по радиото. Божичко, ужасих се, че сте… Въобще не очаквах… Дръж се, Кейси!

— Аз съм… Аз съм добре. Линк е… той е там някъде, Куилън.

— Какво? Но как така? Той…

— Той е бил в ап… в апартамента на Орланда и…

— Може би грешиш, Кейси. Слу…

— Не. Орланда ми каза.

— А? И тя ли се е спасила. — Горнт въздъхна. — И Орланда ли се спаси?

— Да. Беше с мене, наблизо, ей там. Аз видях как стана, Куилън, видях тази отвратителна лавина и как цялата сграда се срути и после хукнах насам, Йан дойде на помощ и Линк е т…

— Дънрос? И той ли се измъкна? — попита Горнт.

— О, да. Да, той сега е там долу. Част от срутената сграда се раздвижи и асансьорът, асансьорът беше пълен с тела. Йан е там долу някъде, търси… търси в случай, че… — Гласът й угасна.

Видя, че Горнт погледна към склона.

— Кой още се спаси?

— Жак, семейство Чен, журналистът, не знам…

Кейси не виждаше лицето му и не можеше да разбере какво мисли.

— Ти съжаляваш ли, че… че Йан е жив?

— Не. Напротив. Накъде отиде?

— Там долу — тя взе фенерчето и му показа. — Ей там, където е разчистено. Не съм го виждала от известно време, но е там някъде. Виждаш ли останките от асансьора? Някъде там.

Сега можеше да види по-добре брадатото му лице с изваяни черти и тъмни очи, но по него не се четеше нищо.

— Остани тук — каза й той. — Тук си в безопасност.

Взе фенерчето, тръгна към развалините, и скоро бе погълнат от тях.