Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 345

— Боже! — прошепна Дънрос. Миризмата на газ беше много силна. Стомахът му се преобърна, когато от някакви електропроводи долу в ниското бликнаха нови искри. „Всички ще отидем на оня свят, ако тия искри стигнат дотук“ — помисли си той. Измъкна се внимателно от развалините и се изправи в цял ръст, като задиша по-спокойно. След няколко крачки дочу слаб стон. Трябваше му малко време, за да се ориентира, но откри източника и се спусна надолу с разтуптяно сърце. Мушна се много внимателно под един огромен навес от греди и отломъци. Хвана здраво с ръце бетонния отломък. Наблегна с все сила и го отметна настрани. Отдолу се показа мъжка глава.

— Помощ — прошепна тихо Клинкър. — Бог да те поживи, приятелю…

— Чакай малко.

Дънрос забеляза, че човекът е притиснат от огромна греда, която обаче придържаше и бетонните парчета да не се стоварят отгоре му. Освети с фенерчето си наоколо и попадна на счупена тръба. Опита се да я използва като лост, с който да отмести гредата. Една пирамида от камъни се размърда застрашително.

— Можеш ли да се помръднеш? — попита той задъхан.

— Краката ми… краката ми са много зле, но ще опитам — Клинкър се протегна и хвана за едно стърчащо желязо. — Когато кажеш.

— Как се казваш?

— Клинкър. Ърни Клинкър. А ти?

— Дънрос. Йан Дънрос…

— О! — Клинкър извърна с мъка главата си и погледна нагоре, лицето му беше цялото в кръв, косата сплъстена и устните разранени. — Благодаря, тай-пан — каза той. — Когато кажеш.

Дънрос се облегна с цялото си тяло и мощ върху импровизирания си лост. Гредата се повдигна на сантиметър. Клинкър се размърда, но не можа да се помести.

— Още малко, приятел — изпъшка той от остра болка. Дънрос отново натисна. Усети как жилите на ръцете и краката му се изопнаха от напрежението. Гредата се повдигна още малко. Няколко камъчета се отрониха в дупката. Още малко.

— Сега! — подкани той. — Не мога да я задържа…

Мъжът стисна още по-здраво желязото и бавно се изтегли.

При раздвижването му се отрониха нови камъчета. Щом тялото му се освободи, Дънрос отпусна много внимателно гредата и когато тя легна на мястото си, сграбчи Клинкър и го измъкна на свобода. Едва тогава забеляза кървавата диря от липсващото му ляво стъпало.

— Не мърдай, човече — каза той състрадателно, докато старецът лежеше задъхан, почти изгубил съзнание, и се опитваше да не стене от болка. Дънрос разкъса един бинт и му направи груб турникет точно под коляното.

После се изправи в ограниченото пространство и погледна злокобния навес над главата си, опитвайки се да реши какво да прави сега. После дочу грохота и писъка на свличащите се отломъци. Земята се наклони и той се наведе, като закри глава с ръце. Надигна се нова лавина…

80

21:13 часа

Бяха изминали само 16 минути от срутването на „Роуз корт“ и върху обширния район на разрушенията вече имаше много хора. Някои се бяха измъкнали от отломките. Другите бяха спасители, а долу, близо до командния пункт, установен на кръстопътя, се събраха полицейски коли и четири спасителни команди с пожарни, чийто подвижни фарове обливаха със светлина склона. Пожарникари и полицаи си пробиваха трескаво път през развалините. Избухна малък пожар, който беше набързо потушен, тъй като всички съзнаваха опасността от газ. Една линейка с ранени или умиращи замина и пристигаха нови.