Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 328
Джеймс Клавел
Макар че не можеше да види кораба си оттук, Суслов знаеше къде точно трябва да се намира и от това се почувства по-добре. С удоволствие ще си замине. И със съжаление. Искаше му се да се върне — Хонконг е толкова прекрасен, — но дали ще може?
Ами Съндърс? Смее ли да му се довери?
Нещо го присви в гърдите. Без съмнение бъдещето му виси на косъм. КГБ лесно би могло да докаже, че той сам е издал Меткин. Центърът може да разбере това само с едно телефонно обаждане до Роджър Крос — ако вече не са дошли до този извод.
„Дано Съндърс изгние в пъкъла! Знам, че ще ме спре — също както и аз на негово място. Дали Роджър знае за тайната сделка, която ми предложи Съндърс? Не. Ще я запази в тайна — дори от Роджър. Няма значение. Предам ли му
Минутите минаваха. Чу се шум от асансьор. Суслов застана нащрек. Свали с пръст предпазителя на пистолета — в бравата щракна ключ. Вратата бързо се отвори и затвори.
— Здравей, Грегор — поздрави го тихо Крос. — Да беше махнал това проклето желязо, а?
Суслов върна предпазителя на мястото му.
— Какво толкова важно има? Какво става с онова говедо Съндърс? Какво, по д…
— Успокой се и слушай — Крос извади един микрофилм и бледосините му очи заблестяха, необикновено развълнувани. — Ето ти подарък. Много е ценен, тъй като на него са запечатани оригиналните досиета на А. М. Г.
— А? — изгледа го Суслов. — Как така?
Крос му разказа за трезора и завърши с думите:
— … и когато Дънрос си тръгна, заснех папките и ги върнах на мястото им.
— Филмът проявен ли е?
— О, да. Извадих един комплект снимки, които прочетох и веднага унищожих. Така е по-безопасно, отколкото да ти ги дам и да рискуваме да те спрат и претърсят — Съндърс е настроен много войнствено. Какво, по дяволите се е случило между вас?
— Първо ми разкажи за досиетата, Роджър.
— Съжалявам, но те са същите като другите, точ в точ. Никаква разлика.
— Какво?
— Да. Дънрос ни е казал истината. Копията, които ни даде, са абсолютно същите.
Суслов беше поразен.
— Но ние бяхме сигурни, ти беше сигурен!
Крос повдигна рамене и му подаде филма.
— Ето ти доказателството.
Суслов грозно изпсува.
Крос го гледаше със сериозно изражение, като се стараеше да не издаде задоволството си.
„Истинските досиета са прекалено ценни, за да бъдат предадени още сега — каза си отново той. — Не. Още не им е дошло времето. А когато това стане, Суслов,
— Този път май ударихме на камък, а, Грегор.
— Ами Дънрос? — Суслов беше смъртно блед. Погледна часовника си. — Той сигурно вече е в сандъка.
Крос повдигна рамене, изпитото му лице беше като изсечено на слабата светлина.
