Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 326

Старецът опипа загрижено половината монета, окачена на тежък ремък на врата му под ризата — с подобна на тази монета неговият знаменит предшественик Уу Фан Чой поискал построяването на клипер, неотстъпващ на най-добрия във флотата на Дърк Струан. Но Уу Фан Чой е бил глупак — не се е сетил да включи в услугата и безопасен път на кораба си и бил надхитрен от Зеленоокия Дявол, тай-пана.

Да, боговете са свидетели, че Уу Фан Чой сам е бил виновен за загубата. Но той не загуби всичко. Успя да се разправи с оня гърбушко, Страйд Орлов, който командва всички кораби на „Ноубъл хаус“. Хората му заловили Орлов на сушата в Сингапур и го довели окован във вериги в Тайван, където било свърталището на Уу Фан Чой. Той го завързал на един стълб на височината на най-големия прилив и го оставил да се удави много бавно.

„Аз няма да бъда толкова глупав като Уу. Ще направя така, че моята молба към този тай-пан да е подсигурена от всички страни.

Утре Дънрос ще се съгласи да предостави свободен достъп на моите товари на корабите си — тайно, разбира се, ще се съгласи да ме допусне до част от сметките на «Ноубъл хаус», за да прикрия по този начин доходите си — пак тайно, макар че и той ще извлече голяма печалба от това, също така тайно ще се съгласи да финансираме заедно построяването на голям нов фармацевтичен завод, който ок ко, според Доходоносния Чой ще бъде идеалната законна и неподозирана димна завеса за наркотиците и ще ми принадлежи завинаги, и накрая, тай-панът ще ходатайства пред онзи получовек, Ландо Мата, да предпочете мен и моето братство пред съществуващия сега в Макао синдикат за злато и комар на Тайтфист Танг и той, тай-панът, ще обещае да се включи в него.“

Фор Фингър Уу бе изпълнен с възторг. Дънрос ще трябва да се съгласи с всичко. И то е по възможностите му.

— Ето коняка.

Уу взе подадената му чаша и започна да отпива сънливо от нея с огромно удоволствие. „Боговете са ми свидетели — седемдесет и шест години аз, Уу, глава на рода Суйбърн Уу, живея пълноценно живота си и ако вие, богове, решите да отнесете духа ми по време на Облака и Дъжда, всякога ще ви възхвалявам в рая — ако съществува. А ако не…“

Старият човек повдигна рамене и се ухили, като сви пръстите на краката си. Прозя се и затвори очи, приятно затоплен и много щастлив. Боговете са си богове, и те спят и допускат грешки, но е сигурно, също както е сигурно, че големите бури ще дойдат и тази година, и догодина, че малката уличница ще си заслужи диаманта тази вечер.