Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 312

Тя огледа критично високото му тяло, краката му, целите в жестоки набръчкани белези от изгарянията, получени при самолетната катастрофа. Но това бяха здрави крака, и слабините му бяха здрави, а неговият yang бе твърд и силен.

„Добре — помисли си А Тат — радвам се да видя, че всичко е наред.“

Въпреки това тя бе загрижена, че е все слаб и няма никакъв корем, който да съответства на богатството и положението му.

— Не се храниш достатъчно, сине!

— Повече от достатъчно.

— В кофата има гореща вода. Да не забравиш да си измиеш зъбите — А Тат започна доволна да оправя леглото. — Той имаше нужда от тази почивка — промърмори тя, без да се усеща, че говори на глас. — Цялата седмица приличаше на човек, обладан от зъл дух, работеше по цял ден, по лицето му и около него имаше някакъв страх. Такъв страх може да убие човек — като свърши с леглото, тя извика. — Не стой до късно довечера. Трябва да се грижиш за себе си и ако си хванеш някоя уличница, доведи я тук като разумен човек, айейа?

Чу го да се смее и това я зарадва. Не се бе смял много през последните дни.

— Мъжът има нужда от смях и от млада yin да поддържа неговия yang. А, какво, какво каза?

— Попитах къде е първата дъщеря?

— Идва, излиза, все е навън с онзи варварин — отвърна А Тат и отиде до вратата на банята, като надникна да види как се облива с вода. — Онзи с дългата коса и смачканите дрехи, дето работи за „Чайна гардиън“. Не ми харесва той, синко. Никак не ми харесва.

— А къде „навън“ ходят, А Тат?

Старата жена повдигна рамене.

— Колкото по-скоро се омъжи първата дъщеря, толкова по-добре. И за нея ще е по-добре друг мъж да й бере гайлето, не ти. Или трябва хубаво да я нашибаш по задника — Дънрос пак се засмя и А Тат се учуди защо ли се смее сега.

— Нещо му е омекнал мозъкът — промърмори тя и се обърна. — Приготвила съм ти малка закуска, преди да тръгнеш.

— Не се притеснявай за ядене… — Дънрос замълча, защото знаеше, че само си губи времето. Чу я да излиза, като си мърмореше, и да затваря вратата след себе си.

Поля се с още студена вода, както беше прав в банята.

„Боже, кога най-после ще спре този отвратителен режим. Така ми се иска да си взема един дълъг горещ душ“ — помисли си той, но умът му все се насочваше към Ейдриън. Изведнъж си спомни съвета на Пенелоуп:

— Кога ще пораснеш, Йан? Тя вече си има свой живот, порасни най-после!

— Опитвам се — промърмори Дънрос, докато се търкаше енергично с хавлията.

Точно преди да заспи бе говорил с жена си по телефона. Тя вече беше в замъка Ейвиърд, Кейти бе останала в лондонската клиника за нови изследвания.

— Другата седмица ще си дойде. Толкова се надявам всичко да е наред.

— Аз поддържам връзка с лекарите, Пен — каза й, че изпраща Гавалан в Шотландия. — Той винаги е искал да отиде там. Както и Кейти, и за двамата ще е по-добре, нали?

— О, чудесно, Йан. Това ще бъде чудесен стимул за тях.

— Могат да се настанят в цялото източно крило.

— О, да. Времето днес е прекрасно, наистина, и къщата е чудесна. Няма ли някаква възможност да отскочиш за няколко дни?

— Затънал съм до гуша в работа, Пен! Чу ли за борсата?