Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 310

— Хубаво — там бяха всички документи и материали на Бореца за свобода, заедно със старата пишеща машина и древният циклостил. — Много добре. Сега, пети чичо, утре ще купиш машина за пластмаса. Отсега нататък ще произвеждаме свои собствени цветя. Шестият чичо ще ти помогне и ще започнем наново.

Мъжът се изплю с отвращение.

— А как ще платим, а? Как можем да започнем? Как можем да… — той замълча и го изгледа. Всички ахнаха. Спектакълс Уу извади пачката банкноти. — Айейа, уважаеми по-млади братко, виждам, че най-после си разбрал колко е мъдро да се присъединиш към Змията!

— Колко мъдро! — повториха гордо в хор останалите. — Боговете да благославят по-младия брат!

Младежът не каза нищо. Знаеше, че няма да му повярват, каквото и друго обяснение да им даде.

— Започни утре да търсиш запазена машина на старо. За не повече от 900 долара — каза той на по-възрастния мъж, макар да знаеше, че ако се наложи, може да се намерят и 1500.

После излезе навън и уреди с братовчед си, собственика на колибата, да им даде под наем едно ъгълче, докато си построят нова къща, и се пазари, докато намали цената до нормалната. Доволен, че направи каквото може за рода Уу, той ги остави и се спусна бавно надолу по склона до управлението, а сърцето му плачеше, искаше му се от цялата си душа да изкрещи на боговете заради тяхната несправедливост или невнимание, задето бяха погубили толкова хора от семейството му, заедно с петата племенница, която само преди няколко дена едва се беше спасила от друго свличане.

„Не бъде глупав — заповяда сам на себе си Уу. Джос си е джос. В джоба ти има цяло състояние, пред теб лежи голямо бъдеще на разузнавач, имаш си и Бореца за свобода, а кога ще се мре, е работа на боговете.

Горката пета племенница. Толкова хубава, толкова сладка.“

— Боговете са си богове — промърмори той уморено, повтаряйки последните думи, които беше чул от нея, а после я забрави.

74

18:30 часа

А Тат се изкачи с мърморене по широкото стълбище на Грейт хаус — ставите й скърцаха от старост и тя куцаше. Тръгна по Дългата галерия, която мразеше, мразеше и лицата, които сякаш все я гледаха. „Прекалено много духове има тук — мислеше си със суеверен ужас тя, която познаваше доста от тези хора приживе, тъй като бе родена и живяла осемдесет и пет години в този дом. — Нецивилизовано е да се държат духовете в робство, като се окачват техни подобия на стените. По-добре е да се постъпва цивилизовано и духовете да се отпращат в спомените, където им е мястото.“

Както винаги, когато видеше ножа на Хег, забит в сърцето на баща й на портрета, А Тат потрепери.

Дю не ло мо — помисли си тя. — Тази беше наистина бясна с неутолимия демон в Нефритената си порта, винаги тайно оплакваща смъртта на тай-пана, свекър си, оплакваща съдбата си, че се е омъжила за слабохарактерния му син, а не за него, че никога не беше спала с бащата и заради това Нефритената й порта беше неутолима.

Айейа, ами всички ония чужденци, дето се изкачиха по тези стълби през годините и се вмъкваха в леглото й, варвари от всякаква националност, възраст, облик и размери, за да бъдат захвърлени после като плява, след като Хег им изтощаваше живеца, но без да успее някога да угаси огъня си. — А Тат отново потрепери. — Всички богове са ми свидетели! Нефритената порта и Едноокият монах са наистина yin и yang, наистина вечни, наистина богоподобни, и двамата ненаситни, колкото и да се изтощават взаимно. Благодаря на боговете, че родителите ми ми разрешиха да дам обет за непорочност и да се отдам на отглеждането на деца, никога да не бъда разтворена от Димящо стебло, за да не бъда същата след това. Благодаря на боговете, че не всички жени се нуждаят от мъже, за да се извисят до боговете. Благодаря на боговете, че някои жени мъдро предпочитат да прегръщат, докосват, целуват и се наслаждават на други жени. Хег имаше и жени, много жени, особено когато остаря, намирайки в изпълнените им с младост обятия удоволствие, но не и удовлетворение, не като мен. Интересно, че тя спеше с цивилизовани жени, но не и с цивилизовани мъже, които със сигурност щяха да угасят огъня й по един или друг начин, с или без инструменти. Всички богове са ми свидетели, колко пъти й казвах. Аз, единствената, с която тя разговаряше за тези неща.