Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 309

Неговата махала се намираше само на стотина ярда по-нагоре, зад онзи ъгъл и Уу зави и спря. Нямаше никаква махала, само дълбока рязка в земята и лавина от кал и отломки 200 фута по-долу. От стотиците жилища на това място не бе останал и помен.

Уу се изкатери вцепенен нагоре, покрай опасното свлачище, до най-близкия бордей и забумка по вратата. Една жена му отвори подозрително.

— Извинете, уважаема госпожо, аз съм синът на Ву Чо-там от Нинг-ток…

Жената, еднозъбата Янг, го изгледа безизразно и после му заговори нещо, но Уу не разбираше езика й, затова и благодари и си тръгна, спомняйки си, че тази махала беше заселена от рода Янг, чужденците, дошли от север, от Шанхай.

Изкачи се до началото на свлачището и почука на друга врата.

— Извинете, уважаеми господине, но какво се е случило? Аз съм синът на Ву Чо-там от Нинг-ток и моят род живееше ей там — той посочи към рязката.

— Случи се през нощта, уважаеми Уу — отговори му мъжът на кантонезки, който Уу разбираше. — Първо се чу шум като от стария експрес, после земята избоботи и се надигнаха писъци, а сетне избухна пожар. И миналата година се случи същото. О, да, огънят пламна бързо, но дъждът го потуши. Дю не ло мо, лоша нощ беше.

Съседът беше старец с беззъба уста, която се изкриви в гримаса.

— Да са благословени боговете, че не си бил там, айейа? — вратата се затвори.

Уу погледна, после се спусна предпазливо надолу. Най-после попадна на един от възрастните си съкварталци, който също беше от Нинг-ток.

— А, Спектакълс Уу, полицаят Уу! Няколко души от твоите са ей там — кривият му пръст сочеше нагоре. — Ей там, и къщата на братовчед ти Ву Вам-пак.

— Колко са загинали, уважаеми господине?

— Проклети да са всички кални свличания, откъде да знам? Да не съм пазител на планинския склон? Има десетки изчезнали.

Спектакълс Уу му благодари. Откри колибата и там завари деветия чичо, баба, жената на шестия чичо и четирите им деца, жената и бебето на третия чичо. Петият чичо си беше счупил ръката, която беше поставена в недодялана шина.

— Ами останалите? — попита той. Липсваха седем души.

— В земята — отвърна баба му. — Ето ти чай, Спектакълс.

— Благодаря, уважаема бабо. А дядо?

— Той премина в небитието, преди да падне земята. Отиде си през нощта, преди свличането.

— Джос. Ами петата племенница?

— Няма я. Изчезна някъде.

— Дали не е още жива?

— Може би. Шестият чичо я търси сега долу с другите, макар че тя беше излишно гърло. А къде са моите синове и техните, и техните?

— Джос — отговори тъжно Уу, без да благославя или проклина боговете. И те нравят грешки. — Ще им запалим благовонни свещи да се преродят благополучно, ако има прераждане. Джос — седна на една щайга. — Девети чичо, ами фабриката? Беше ли засегната?

— Не, да благодарим на боговете — мъжът беше вцепенен. Бе загубил жена си и трите си деца, а сам той едва бе излязъл от морето от кал, което ги беше погълнало. — Фабриката не е засегната.